Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part nineteen

*Гледна точна на Джънгкук*

С момичетата купихме заръчаните неща от Джимин и Техьонг, затова в момента пътувахме обратно към университета. Знаех, че Джимин ще измисли нещо, макар и да е в детски стил, той е нашият мозък и майка в компанията, а Техьонг е по-скоро детето на компанията, с Хи си пасват като ръкавица, защити имат еднакъв характер.

Спрях колата пред университета, а там ни чакаха Джимин и Техьонг, говорейки за нещо много разпалено, сигурно е за плана, дано са измислили нещо умно. Слязохме с Су и Хи от колата и се запътихме към спорещите момчета.

-Слушам ви – застанах пред тях и кръстосах ръце

-Имаме план. Може би лош, но е план – започна Техьонг

-Това ми е известно, давай нататък – подканих го

-Бил съм в този старчески дом преди време, татко ходеше там, за да вижда баба ми и мисля, че Сабрина е точно в тази стая. – пое си дъх Джимин и отново започна да говори – с лазерите ще заслепим човека, с мрежата ще го хванем, а с димките ще му попречим да ни види, докато измъкваме Сабрина

-Имам по-добра идея – казах отегчено – оставете детските планове, защото момичето, което успя да завладее главата ми от няколко дни насам в момента е в огромна опасност и няма да се оставя на някакви детски планове – погледнах в посока на старческия дом – или идвате с мен, или просто ще стоите и ще чакате

Веднага след речта си тръгнах към старческия дом и тогава усетих ръцете на приятелите ми върху раменете ми. Знаех, че ще са с мен, защото не се познаваме отскоро и винаги е било всички за един и един за всички.

Джимин поведе групичката ни към старческия дом с уверена крачка, явно знаеше какво прави. Старческият дом изглеждаше сякаш все още работи от далеч, но както се приближиш повече се виждат изгнилите прозорци, изсъхналата трева и това, че е напълно празен.

Джимин отвори леко входната врата и всички влязохме вътре оглеждайки се, нямаше абсолютно никой и това ме тревожеше, къде може да е Сабрина? Дали са я убили Дали са ѝ сторили нещо? В момента през главата ми минаваха най-различни и гадни варианти. Не е възможно във все още обитаем старчески дом да се случи убийство, нали? Не е възможно всички старци да са се гътнали и да няма абсолютно никой тук.

-Има подземие, там са държали психопатите, защото както знаем, дори възрастните психопати са опасни – обясни Джимин – баба ми беше една от тях, затова отиваме към подземието. Момичета, ако искате останете тук или се върнете пред двора на университета

-Какви ги дрънкаш?! – попита сопнато Хи – идваме с вас, пък каквото ще да става

-Да! Тя ни е приятелка! – допълни Су

-Хубаво – той въздъхна

-Сега ни води към проклетото подземие – изсъсках през зъби

-След мен тогава – подкани ни с ръка той и всички се затътрихме след Джимин

Вървяхме по един тъмен коридор, беше пълен мрак и нищо не се виждаше, а аз усещах, че момичетата ги е страх, затова хванах ръката на едното от тях, това което бе пред мен, а тя се протегна и хвана ръката на другото.

Коридора започна да се стеснява, докато не усетих, че пространството започва да се стеснява още повече. В края на този тесен коридор с е виждаше светлина, а това означаваше, че наближаваме.

Чух удряне по врата и тогава светлината, която беше отвътре се разнесе абсолютно навсякъде, тогава се шокирах от гледката – Сабрина беше на някакъв стол вързани ръце, а главата ѝ бе клюмнала, нямаше и следа от извършителят на това дело, но в момента не ми пукаше особено.