След като всички се събрахме и строихме като войници, зачакахме заповеди от нашия командир, тоест Яо. Огледах се за пореден път и най-после успях да видя Джънгкук да се влачи към нас с най-голямата досада, която човечеството някога е виждало. Стиснах юмруци. Не знам какво точно става, но от вчера Куки ми се е набил много здраво в очите и кога ли ще дойде момента, в който ще избухна и ще му дам един хубав урок.
- Закъсня – изсъсках тихо, след като Куки се паркира до мен
- Съжалявам, но сутрините не са най-силната ми страна. Не се сърди – каза ми и ме целуна по бузата. Как да се сърдя на такова извинение? Няма как, не мога
- Просто гледай друг път да си тук на време - скастрих го уж строго и насочих вниманието си към Яо
Яо бе облечен с сив анцуг и бяла тениска, не знам защо, но си го представих като перфектното гадже, тоест Джънгкук. Бицепсите му идеално бяха оформени от ръкавите на тениската, а бедната му бяха оформени от сивия плат на анцуга, беше като шведска маса за момичета, които не са заети и нека си признаем – Яо хваща окото от далеч, дори и в небрежен вид.
- Слушайте ме сега – започна с тежък глас да говори той- ще пробягаме не повече от 8 километра. 6 спринт и 2 бързо ходене – обясни ни – маршрутът ни е от тук, през гората до другата страна на езерото и обратно. Искам абсолютно всички да стоите зад мен, иначе може да се загубите. Не е изключим и присъствието на ястребите в този маршрут, но помнете-никакво говорене с останалите ястреби, иначе ще бъдете наказани без вечеря и няма да участвате в играта утре – предупреди ни и ни направи знак да го последваме, а само няколко секунди по-късно започна да спринтира по дадения маршрут
Загледах се в спринтиращия Яо и ми трябваха няколко секунди да осъзная, че абсолютно всички вече спринтират, а аз все още стоя на мястото си като статуя. Започнах да бягам с цялата скорост на която бях способна, но какво точно се случваше? Без загрявка, без разтягане на мускули или нещо подобно? Дори съм на 100% сигурна, че трябваше да започнем с леко бягане, а после да започнем със спринта, но явно г-н Мускул всъщност е г-н Стероид и едва ли знае нещо относно това как се тренира отбор. Загубеняк. Секси, но загубеняк.
След като успях да настигна момичето, което беше най-отзад забавих темпото и си поемах дъх дълбоко, а после чух момичето да се смее. Тази какво искаше? Да взема да я пребия ли? Да остане без коса или изобщо очи? Не съм се научила да дишам! Това е! Тя като се е научила какво прави най-отзад, а?! Как я намразих тази?
След пробяганите 6 километра без прекъсване за почивка, видях всички да намаляват темпото, но аз не можех, бях набрала такава инерция, че направо можех да пробягам още 6 километра като нищо. Опитах да намаля скоростта, но краката не ме слушаха, затова продължавах в същия дух, докато не минах покрай Джънгкук и после Яо, а секунди по-късно усетих как мятам крака в въздуха и някой ме държеше здраво през кръста.
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
