Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fifty Four

Сабрина не искаше да знае нищо относно осиновяването си, не искаше да я боли повече от фактите, които ще чуе, но трябваше поне да разпита осиновителя си преди да го прати зад решетките. Прочисти гърлото си и погкедна мъжа, а сълзи напираха да се излеят като река от очите ѝ.

- Искам да знам защо сте избрали да осиновите мен и защо се държахте така с мен – каза спокойно тя и започна да разучава лицето на човека срещу себе си

- Значи вече си разбрала, че си осиновена – Джон разтри лицето си с ръце и после въздъхна – трудно за обяснение

- Пробвай. – каза тяи стана от стола си, като започна да се разкарва из кабинета, за да може по-скоро да сложи чипа и да се махне от това проклето място

- Имахме момче, но се надявахме да е момиче. Съпругата ми реши, че не иска да ражда повече, затова отидохме в домът за сираци и там те видяхме в бебешкото кошче. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. – Джон също се изправи – проверихме насякъде за истинските ти родители, но се оказва, че само ден след като си оставена в дома... Те са катастрофирали и са починали – мъжът си пое дъх и погледна разплаканата Сабрина

- Не беше толкова трудно нали? – усмихна се през сълзи – значи см сирак, а вие ту сте ме съжалили, ту не сте. Реших нещо и се надявам да стигнем до единодушно решение.

- Слушам те – Джон седна на дивана, който по принцип беше само за декорация

- Няма да търся никакви права, защото знам, че нямам такива. Просто ще си върна фамилията, която съм имала когато съм била още в сиропиталището и това е – тя вдигна ръце – надявам с никога повече да не се засечем – каза спокойно, изтри сълзите си и напусна кабинета на Джон.

*Гледна точка на Джънгкук*

Получихме разрешение и Техьонг се зае с разкодирането на дигиталната ключалка, докато със Хилари вече започнахме да слизаме от покрива на имението.

След като вече бяхме стъпили на земята, веднага откопчах колана, с чиято помощ се изкачих до покрива на имението. Знаех, че Сабрина ще бъде разстроена, затова побързах да отида при нея.
Затичах се към буса, в който ни чакаха Су и Джимин, но когато стигнах там Сабрина я нямаше, обаче необходимите документи бяха в ръцете на Джимин. Погледнах го въпросително, а той ми направи знак с глава, че Сабрина е зад черния бус. Кимнах и отидох зад буса, където Сабрина беше приклекнала и беше закрила лицето си с ръце. Тя плачеше и я разбирам напълно, но трябва да се махаме от тук.