Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fourty Nine

На следващия ден всичко беше тихо. Часът бе едва 06:00, а времето навън беше толкова прохладно, изпълнено с свеж и прохладен въздух. Нашите Сабрина и Джънгкук все още бяха в леглото и изпускаха тази гледка. Сабрина се лигавеше върху гръдния кош на Кук, а той лигавеше косата ѝ, бяха перфектната картинка сутрин.

Докато те двамата все още бяха потопени в света на сънищата, майката на Джънгкук и брат му разговаряха в всекидневната. Братът на Джънгкук тъкмо се беше прибрал и състоянието му беше учудващо нормално.

- Кажи ми нещо - започна майка му - отново ли беше при Сун? Пак ли си имаш работа с него? - започва да го разпитва

- Мамо - момчето се подсмихна - стига глупости. Лекувах се цели две години нямам намерението да се докосвам до отворен наркотик или алкохол в големи количества - обясни кратко и съблече горнището, което вече му пречеше да диша

- Надявам се, че е точно така, както казваш - въздъхна разтревожената майка

- Дечкото дойде ли вече? Мисля, че трябва да е пристигнал - засмя се леко момчето

- Все още спят - отговори му жената

- Как така „те"? - момчето направи объркана гримаса

- Тоест аз и приятелката ми - каза познат глас

Момчето и майката се обърнаха в посока на гласа и срещнаха усмихнатата и сънена физиономия на Джънгкук. Той тъкмо се беше събудил и това можеше да се види от километри, но той си беше такъв-разговорлив и усмихнат сутрин.

Кук се запъти към брат си и двамата се прегърнаха, както подобава. Момчето потупа брат си по гърба и после се отдели ха един от друг, но Джънгкук все още имаше подозрения за брат си, защото мирисът на цигарен дим бе запечатан в дрехите му и вонята се усещаше от далеч. Момчето се усмихна на брат си и хвана олигавената тениска с два пръста, дърпайки я напред.

- Да позная ли, че това са нейните лиги? Няма как да са твоите - засмя се по-големият

- Не е нужно - Кук също се засмя - на моята лигла са

- За колко време ще сте тук? - попита изведнъж по-големият

- Днес и утре - обясни му Кук и опита на изчисти тениската си, но без успех

- А после? Бях разбрал нещо за заминаване до Америка - повдигна едната си вежда - колко време ще сте там? Надявам се, че няма да е за много дълго

- Не знам - Кук повдигна рамене - уговорили сме се за два или три месеца, а вече какво ще стане нататък не се знае

- И ти си прав - съгласи се по-големият и потупа брат си по гърба - е, аз отивам да си легна и да поспя поне малко - въздъхна уморено и тръгна към стълбите, но бе хванат от дясната ръка на Кук

- Къде беше снощи? Тоест, какво точно прави? - по-малкият го спря и попита с надеждата да му отговори

- Бях на работа - отговори просто по-големият и отдръпна ръката си - ще говорим по-късно - доизказа се и отново продължи пътят към стаята си

Кук стоеше още няколко секунди в тази позиция и после реши, че е време да зарадва любимата си с една хубава закуска в леглото. Отиде в кухнята и се надяваше да завари майка си там, но уви там нямаше никой. Момчето повдигна безгрижно рамене и се залови с приготвянето на прочутата закуска.

След като момчето вече бе напълно готово с закуската, погледна часа и установи, че е работил по някакви си яйца цял час и половина, но това бе нещо нормално за Кук, той не умееше дори да се храни без да се изцапа, а за да забърка няколко яйца му отнемаше повече усилия, отколкото му е отнело на изпитите да реши сложни задачи.

Най-после подносът бе готов, като за завършех Кук сложи една малка ваза с прекрасна червена роза и понесе подноса към стаята си, а след като влезе в нея се засмя тихо на гледката, то кой не би? Сабрина беше заела някаква карате поза и главата ѝ не се виждаше, но за сметка на това задникът ѝ стърчеше от завивките.

Кук сложи внимателно подноса на нощното си шкафче и седна на леглото, усмихна се лукаво и започна да гъделичка приятелката си.

- Хайде поспаланке, стана обяд - казваше ѝ той, докато се смееше, а горката Сабрина се мяташе като риба на сухо в ръцете му

- Джон Джънгкук! - извика момичето и горкия Кук вдигна ръце в въздуха

- Спрях, спрях - засмя се леко той - хайде, ставай и закуси. После отиваме на малка разходка

- Каква разходка толкова рано? - раздразни се сънената Сабрина

- Ще видиш, просто закуси, приготви се и ела в хола до час - обясни ѝ той и се изправи - само час и нито минута повече - предупреди я преди да излезе от стаята

- Каква разходка, какви дрехи? Колко е часа? - започна да разпитва самата себе си тя

След точно час, Сабрина слезе в хола облечена с бяла лятна рокля на розови цветчета, които бяха придружени от бебешко розови пантофки. Джънгкук я чакаше търпеливо в хола, обикаляйки го в кръг от около 40 минути, той бе облечен с черни дънки, които бяха скъсани на колената и бяла тениска. Същински boyfriend material.