Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Thirty Seven

*Гледна точка на Сабрина*

Отворих мързеливо очи и първото нещо, което видях беше, че това не е моята стая. Веднага си спомних миналата вечер и широка усмивка се изписа на лицето ми, обърнах се настрани и забих лице в възглавницата на Кук, вдишах дълбоко от аромата и вдигнах поглед към нощното шкафче, на което стоеше часовник. Часа беше 7:00 и това означаваше, че имам два часа да се приготвя и да стигна до университета.

Изръмжах недоволно и вдигнах задника си от леглото, затворих очи за миг и разтърсих ръце, после отворих очи и ето, паниката ме обзе. Затичах се през вратата, забравяйки, че съм с тениска на Джънгкук и това е единственото нещо, което нося. Стигнах до хола и се огледах, не виждах Кук, дали не ме е зарязал?

- ЗАЙО?! – извиках, а секунди по-късно чух силно тропане по пода. Кук се появи на вратата, водеща към кухнята и то в най-добрата си светлина. По боксерки и нищо друго.

- Какво има? Защо викаш? Добре ли си? – започна да ме разпитва, а аз се засмях на загрижеността му, въпреки че паниката отново обзе тялото ми

- Бързо! Трябва да се приготвяме за къмпинга! Няма време! – започнах да се въртя в кръг и да се оглеждам, Бог знае за какво

- Боже мой! – извика Кук – можеш да изкараш акъла на човек за броени секунди!

- Отивам да си взема душ, после да се преоблека, да си намеря пулсомера, а после ни чака и 20 минути път до университета. Що за откачени хора измислят къмпинг в университетите и то след приключване на семестъра?! – развиках се и се затичах към стаята на Кук, но усетих две силни ръце да се увиват около мен и да ме държат здраво, което означаваше, че Кук или се е ядосал от паниката ми, или просто съм му омръзнала

- Спри се на място. – гласът му беше леко дрезгав – ела да закусим, после всеки ще се приготви и отиваме към университета, нали? – провлачи тихо и постави малка, но влажна целувка върху рамото ми, което накара абсолютно всяка тръпна в тялото ми да се активира

Не казах нищо. Единственото нещо, което успях да направя е да кимна леко с глава в знак на съгласие. Защо това момче ми действа по този начин? Какво толкова специално има в него, та се влюбих до ушите? Трябва да има определена причина и скоро ще разбера каква е тя, каквото и да ми струва.

Усетих как ръката на Джънгкук се отдръпва от мен, а веднага след това имах чувството, че ще замръзна като някой мамут от ледената епоха. Чувствах толкова голям студ и недоволство. Въздъхнах и се обърнах към вратата на кухнята, а миг по-късно прекрачвах прага ѝ, следвайки тялото на Джънгкук.

Седнахме около масата и той сервира закуска състояща се от палачинки, плодова салата, явно прясно изстискан портокалов сок. Имаше също, кафе, много ароматно кафе. Усмихнах се на момчето срещу себе си и взех чаша с портокалов сок, отпих и после се залових с палачинките, а Кук ме гледаше с толкова голямо задоволство.

- Какво? – попитах с пълна уста. Знам, че не е прилично, но той ми беше свикнал, все пак сме заедно от 9 месеца

- Гледам косата ти, лицето, устните… общо взето най-любимите ми неща у теб – каза и подпря главата си на дясната длан, а лакътят си на масата. Усмихнах се и руменина цъфна по бузите ми. Как успява въобще да ме докара до това положение?

- Какво още харесваш в мен? – погледнах го в очите и опитах да разгадая какво се случва в тях, а единственото, което виждах бе любов, чиста любов

- Харесва ми да се будиш до мен сутрин и докато още спиш да се наслаждавам на тишината и спящото ти изражение. Да галя кожата по раменете, гърба, врата и ключиците ти, докато гледаме някой филм или просто си лежим. Харесва ми да усещам устните ти в трудни моменти, да усещам аромата ти, когато имам нужда. Обичам да галя косите ти, които са меки като пух и ухаят на люлякова гора. – продължаваше да ме гледа с същата любов в очите, но аз мисля че тази връзка няма бъдеше. Той ме гледа с такава чиста любов, говори ми толкова красиво, а аз не го гледам по същия начин. Не казвам, че не го обичам, просто не го гледам така както той мен.

- Знаеш ли? – усмихнах се и подпрях глава с две ръце, а лактите си опрях в масата – обожавам начина, по който изричаш името ми, целуваш кожата и устните ми. Обожавам как не даваш на друго момче да припарва до мен или на друго момиче до теб. Обичам факта, че ме харесваш такава каквато съм и не се опитваш да ме промениш по никакъв начин – опитах да го погледна по същия начин, но едва ли съм успяла. Наистина мислех тези неща, наистина обичах това момче

- Обичам, когато ме гледаш така. Тогава мисля, че за теб, както и за мен не съществува друг – щях да се разплача, определено щях да се разплача. Станах от мястото си и отидох до Джънгкук, настаних се в скута му и го прегърнах

Усетих как полага глава на рамото ми и обгръща тялото ми с ръце. Чувствах се толкова сигурна в ръцете му, сякаш нищо и никой не можеше да ме нарани, по никакъв начин.

Отдръпнах се и го погледнах в очите, после се вгледах в устните му, както и той в моите, а това означаваше само едно. Приближих се бавно към лицето на момчето и дарих устните му с нежна целувка, която не трая повече от няколко секунди време. Отдръпнах глава и все още затворила очи се усмихнах, но все някоя мисъл трябваше да наруши това душевно спокойствие,  а мисълта беше, че ще закъснеем, ако не си размърдаме задниците.