Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part fifteen

*Гледна точка на Джънгкук*

Сабрина отскубна ръката си, развика се и влезе в сградата на общежитието. Да не казах нещо неправилно? Или пък направих нещо? Да не е заради вечерята с брат ми? Знаех си, че не трябваше да я водя, но нямах никакъв избор.

***

Метнах се на леглото си и вече чист и преоблечен, взех телефона си. Трябваше да взема номера на Сабрина от Су или Хилари, все една е длъжна да ми помогне поне малко. Отключих телефона си и влязох в социалните мрежи, както и очаквах, Хи е на линия и часа е около 2 сутринта, какво точно прави това момиче без Джимин да знае? Утре ще разбера с сигурност.

@J.Jungkookie – Хи, трябва ми услуга!

@S.Hilary – Изкара ми акъла! Какво искаш?

@J.Jungkookie – Трябва ми номера на Сабрина и съм убеден, че ти го имаш

@S.Hilary – Имам го, но нали знаеш, че няма нищо безплатно 😈

@J.Jungkookie – Съжалявам, но не мога да ти дам секс. Техьонг ми е много скъп приятел 😂

@S.Hilary – Знаеш за какво говоря, загубеняк 😑

@J.Jungkookie – Добре, имаме сделка. Сега номера 😈

@S.Hilary – Ще ти го изпратя утре, защото знам, че няма да я оставиш намира, а е доста късно. Лека нощ, Зайо~! 🐇

@J.Jungkookie – Тогава сделката отпада и ще кажа на Техьонг, че стоиш до късно без него в социалните мрежи 😎😈😈

@S.Hilary – Не те бива в изнудването *праща снимка на нея и Техьонг в момента. Техьонг е гол под завивките на леглото на Хи, а Хи също е гола под завивките на леглото си* (сори, ама то няма такава снимка 😂)

@J.Jungkookie – ЛЕКА НОЩ!!!

Оставих телефона си настрани и сложих ръцете си зад главата. Ще трябва да чакам чак до утре, за да получа номера на Сабрина. Има нещо в това момиче и ме кара да чувствам неща, които не съм чувствал от 17 годишен.

Мисля, че се влюбвам, но дали тя е правилното момиче? Стига ми веднъж да го разбера и после ще я държа здраво.

*Гледна точка на Сабрина*

Защо изобщо си представих това? Какво ми става? Да, искам да действам и най-после да се завърна в играта наречена секс, но точно с женкар като Джънгкук няма да преспя, та ако ще живота ми да зависи от това.

Обърнах се настрани и затворих очи. Сигурно 10 минути продължавах да си спомням за скапаната представа и накрая така заспах, а най-лошото е, че сънувах какво може да стане. Втора представа за една вечер ми дойде малко в повече.

***

*Две седмици по-късно*

Телефонът ми започна да звъни. Отворих лениво очи и се обърнах към шкафчето, на което стоеше телефона ми. Протегнах ръка и натиснах зелената слушалка без да поглеждам кой звъни.

-Ало? – попитах сънливо и доста лениво

-Добро утро, поспаланке! – чу се гласа на Кук от другата страна на линията

-Джънгкук? Откъде ми взе номера? – бързо се вдигнах и седнах на задника си

-Това не е важно сега. Погледни часа, закъсняваш за лекции – засмя се и през слушалката на телефона се чуваше адски гадно

-Чакай, чакай. Първо ми отговори, откъде ми имаш номера? – натъртих на въпроса си

-Хилари ми го даде, сега доволна ли си? Вдигай си скапания задник от леглото и тръгвай за лекции – връзката прекъсна

Погледнах екрана на телефона си и видях, че ми е затворил. Ще убия Хи, просто ще я закопая 2 метра под земята веднага щом я видя.

Изправих се от леглото и с ядна стъпка тръгнах към банята. Изкъпах се, измих зъбите и лицето си хубаво, а след това изсуших косата си и я сплетох на разхлабена плитка. Върнах се в стаята си и се преоблякох набързо с нещо обикновено за колежанският живот – тъмни и прилепнали джинси, светлокафяви боти и суитчър с качулка.