Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fifty Seven

Най-после момичетата пристигнаха в болницата. Първата работа на Хилари и Сабрина бе да застанах на бюрото за информация и да попитат за Кук и Техьонг, но жената, която беше там не намираше имената на момчетата в списъка с пациенти.

Джимин се появи от асансьора и тръгна към момичетата, а Су докато го видя и веднага се затича към него с насълзени очи. Щом стигна на около крачка от него директно се хвърли към момчето, прегърна го силно и заплака с глас. Джимин погали гърбът на момичето и я притисна в себе си, макар да го болеше цялото тяло адски много.

Сабрина чу плача на Су и се обърна в посока на звука, щом видя Джимин кръвта ѝ мигновено кипна и тя започна да ходи към своите приятели с тежки стъпки. Беше разтревожена, но и бясна.

-Казвай къде са настанени Джънгкук и Техьонг, веднага! – извика раздразнено Сабрина, но гласът ѝ се пречупи

-Успокой се, моля те – каза спокойно Джимин и се отдели от прегръдката на своята любима

-Парк Джимин! Отговаряй, иначе ще те спукам от бой! – наддаде боен вик Хилари

-В момента не може да ги видите! – извика на свой ред Джимин – единият излезе от операция преди броени минути, а другият в момента е на операционната маса. Успокойте се и нека отидем в кафенето на болницата, след около час и половина ще ни позволят да ги видим и да стоим при тях – обясни им вече спокоен и им направи знак да го последват, след това хвана ръката на Су и я замъкна със себе си към кафенето

Хилари и Сабрина се спогледаха и кимнаха една на друга. Виждаха, че и Джимин не е в добро състояние, затова решиха да не създават излишни проблеми и последваха Су и Джимин. Искаха сцени от случилото се, искаха да разберат кал се е стигнало до шиене и операция, но най-много искаха Джимин да се съгласи да им разкаже за тези неща, защото те лесно ще попитат, но дали ще получат отговор не се знае.

Четиримата влязоха в кафенето и за тяхна изненада и радост нямаше много хора, имаше може би 5 или 6 човека на отделни маси. Всеки си взе кафе и след това се отправиха към една маса в ъгъла на помещението. След като седнаха Су веднага прегърна Джимин, а той само стисна очи, макар да го болеше се радваше че вече е до Су и тяхното неродено дете.

*Два часа и 45 минути по-късно*

Джимин разказа цялата случка с детайли на момичетата, а при чутото и трите момичета започнаха да плачат, но се виждаше в почервенелите им очи, че нямат сила за нищо друго освен плач. Той едва сдържаше своите сълзи, а Су бе на път да наводни кафенето със сълзите си.