Спрях колата пред старческия дом и спрях двигателя. Погледнах Люк в огледалото за задно виждане и видях как ми прави знак да мълча. Не исках да се подчинявам, но нямах друг избор.
Той извади един смартфон от джоба на суитчъра си и започна да търси нещо в него, а докато той беше зает да търси, каквото търсеше, аз реших да напиша едно кратко съобщение на Су.
Старчески дом. Неприятности. Помощ.
Бяха единствените неща, които успях да напиша на приятелката си и ми оставаше само да чакам помощта да пристигне възможно най-бързо.
-Ало? – Люк започна да провежда телефонен разговор – доведох я, искам да ми освободите периметъра от свидетели – изчака отговор от отсрещната страна и после прекрати разговора – излизай от колата – заповяда ми
-Какво ще правиш? – попитах с тих тон
-Слизай от колата, шибана кучка! – извика и ритна седалката ми, а аз само затворих очи за миг
-Нека поговорим за малко – продължавах да го убеждавам
-Ще говорим. Имаме какво да си кажем, но ще говорим вътре, тук е опасно – смекчи тона си и излезе от колата
Въздъхнах и излязох от колата, а след това с Люк започнахме да крачим към старческия дом, а при всеки удобен за мен момент поглеждах към сградата на университета и се надявах приятелката ми да се покаже от някъде.
*Гледна точка на Джънгкук*
Лекцията бе започнала преди минути, но от Сабрина нямаше и следа, а това силно ме тревожеше. Започнах да тропам с химикалката си по тетрадката с записки и подпрях глава с ръката си.
Професорът каза нещо за философското виждане на хората за любовта и това грабна вниманието ми като с магия. Заслушах се внимателно в лекцията, която изнасяше той и установих, че любовта може да бъде сладка или горчива, болезнена или изпълнена с радост и хубави моменти. Наистина се надявах в момента да успея да разбера дали новата ми съседка успя да плени сърцето ми за няколко дни или тя е просто поредната заблуда на мозъка ми. Получих своя отговор и макар да я познавам отскоро, ще направя това което съм наумил.
***
След лекцията с Тае, Су, Джимин и Хилари излязохме в двора на университета. Времето бе хубаво и трябваше да му се порадваме, а и трябваше да споделя с приятелите си за това, което щях да направя за Сабрина и очаквам да ме разберат и да ми помогнат.
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
