Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part twenty three

*1 час и 30 минути по-късно*

Все още стоях в двора на болницата и дремех на една пейка, а в това време видях колата на Джимин да паркира пред мен, усмихнах се и се изправих от пейката.

Моите хора слязоха от колата и веднага трима от тях дойдоха при мен, те бяха Хилари, Су и Техьонг, а Джимин изваждаше някакъв малък сак от багажника на колата си.

-Защо не ни се обади още като се е събудила? – смъмри ме Су

-Беше 5 сутринта, нямаше как да ви безпокоя – обясних им

-Можеше поне едно съобщение да ни напишеш, знаеш ли? – развика ми се Хилари, но Техьонг бързо я усмири с една целувка

-Вече ви казах, няма да се повтарям – каза просто и насочих вниманието си към Джимин

-Носим дрехи - усмихна се и ми подхвърли сака

-Това е добре. Да се качваме да видим как вървят нещата тогава? – подканих ги, а момичетата не зачакаха втора покана

Су и Хилари тръгнаха напред и двете се държаха за ръце, сякаш се молят Сабрина да не умре, но тя е добре и занапред няма да позволя дори настинка да получи.

*Гледна точка на Сабрина*

Тъкмо приключих и с последните изследвания. Болеше, няма да лъжа, но щом се налага да го направя какво да се прави. Най-важното в момента е, къде изчезна Джънгкук? Няма го откакто докторът влезе тук преди около час и нещо.

Седнах на леглото и зачаках някой да се появи и да ми съобщи резултатите или пък Джънгкук да се върне в стаята отново с кутия пица и да хапна едно хубаво, странно ли е, че толкова много ям? Аз го правя откакто се помня, така че едва ли.

Погледнах към вратата и се средоточих в нея, сякаш исках да я отворя само с ума си и някой да влезе през нея, а само минута по-късно видях как дръжката на вратата се завърта и през нея връхлитат Су, Хи, Техьонг, Джимин и Джънгкук. Веднага щом ги видях скочих от леглото и започнах да викам.

-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! КАК?! ААА!!! – развиках се

-Какво има? Успокой се – Су се приближи до мен и ме прегърна

-Да не е сънувала кошмар? – попита Хилари и също дойде и ме гушна

-Сигурно са ѝ дали някакво лекарство за халюцинации – предположи Ви

-Или е отегчена от това място – допълни Джимин, смеейки се

-Трябваше да ни се обадиш веднага щом се е събудила – Хи започна да мъмри Кук

-Вече ви обясних какво точно се случи, така че мислете каквото искате – Кук въздъхна отегчено

-Нали ми носите дрехи? – попитах през смях, докато все още бях между Су и Хилари, опитвайки да си поема дъх

-Дрехите! – извика Су

Кук остави някакъв малък сак на леглото и всички момчета излязоха, останахме само аз Су и Хи. Отворих сака и там намерих черен клин, бяла тениска и сив суитчър, както и бели маратонки. Не очаквах да ми донесат това, а нещо като дънки и префърцунени глупости, но са уцелили каквото исках.

Облякох дрехите си, а Су и Хи май не бяха на земята, какво толкова си шушнеха, докато се обличах? Да не обсъждат белезите по тялото ми или изобщо тялото ми? Би било много грубо от тяхна страна.

-Ей – викнах по тях – какво толкова си шушукате там, а? – попитах, слагайки ръцете си от двете страни

-Нищо, нищо – побърза да отговори Хилари и това вече ми казваше всичко. Те заговорничат за нещо

-Щом казвате – извъртях очи

-Наистина, не говорим за нищо съществено – добави Су, опитвайки да ме разубеди

-Да, да. Сега да отидем за резултатите и да се махаме от тук – затворих малкият сак и го взех

Отворих вратата и излязох, а пред нея стояха момчетата. Погледнах Джънгкук, после Джимин и Ви, изглеждаха толкова невинни и те заговарят нещо, убедена съм.

Потеглих напред по коридора и щом стигнах до кабинета на доктора, който ме преглеждаше, отворих вратата и влетях вътре, а Кук влезе след мен, както и всички други.

-Спаркс? – погледна ме учудено докторът

-Искам си резултатите и да се прибера час по-скоро – изрекох с нервен тон

-Щяхме да те пуснем към 1 или 2 на обяд, но резултатите и без това са готови – разтършува из бюрото си и когато намери папката с моите изследвания ми я подаде – няма нищо страшно, само трябва да пиеш повече течности, мляко и да ядеш риба, това е. Здрава си като камък – обясни

-След 220 волта преминали през тялото ѝ два пъти? – попитаха Кук и Джимин в един глас учудено

-Вижте, ако е имало повече от два удара с 220 волта ток положението щеше да е трагично в момента, но както всички знаем електричеството се използва и за възстановяване жизнените показатели на дадени пациенти при нужда, така че на г-ца Спаркс всичко ѝ е повече от добре – каза доктора, който бръкна в джобовете на престилката си – може да минете на касата и да платите – посочи ни вратата на кабинета си

-Благодаря! – поклоних се и разбутах хората на Кук, за да изляза