Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part eleven

Имахме точно 5 минути преди втората лекция да започне, разбрах го в последствие на това, че погледнах часовника на ръката на Хилари. Гледах да се отърся от мислите за каквото и да било и знаех, че ще се получи доста повече от лесно, заради слабата памет, с която се сдобих. Нещо като защитен механизъм, щом искам да забравя нещо, просто оставам мозъкът си напълно празен за някакви секунди и после спомена го нямаше до следващия път, в който реша да си спомня.

Следващата лекция беше по литература и знаех единствено, че преподавателят е мъж. В този университет няма ли жени преподаватели? Защо и по психология, и по литература, и по музика професорите са мъже? Няма логично обяснение, явно този, който ги избира е доста разгонен и е жена.

С Хилари и Су влязохме в залата предназначена за лекция по литература и двете ми се усмихнаха, но пуснаха ръцете ми.

-Да знаеш, че този професор е много строг и понякога обича да си играе с търпението на студентите – предупреди ме Хилари

-Просто щом те пита нещо кимай и се усмихвай, защото съм убедена, че не искаш неприятности от първия си ден от студентския си живот – Су на намигна – с теб ще се видим след лекциите, ще те чакам да си ходим заедно

-Съгласна съм – кимнах и ѝ се усмихнах

-Мен не ме бройте, аз и Техьонг ще излизаме на вечеря и не се знае как ще завършим – започна да се смее, а смехът ѝ беше сякаш караш котка да си играе с стриропорено топче

-Всички знаем какъв ще е завършекът – Су извъртя очи и избута, все още смеещата се Хи през вратата на залата – ще се видим след малко – усмихна ми се и излезе от залата

Поех си дълбоко дъх и се обърнах, залата беше пълна с непознати лица и личности, а на мен краката ми трепереха от притеснение. По психология добре, защото Су беше с мен, но сега съм сама. Въздъхнах и седнах на една от последните редици до едно момче, което изглеждаше като бад боят на някоя гимназия, типично облекло, черно кожено яке, прилепнали дънки и бяла тениска, придружени от вдигната коса на перчем. Погледнах го и след това насочих вниманието си напред към катедралата, където трябва да стои професорът, който все още не е влязъл в лекция.

Точно две минути чаках и професорът най-после благоволи да влезе в лекция. Имаше вид на Хари Потър, пуловер (не знам за него, но мисля, че е доста рано за пуловери), тесни джинси, шал около врата и кръгли очила. Буквално си беше една секси версия на Хари Потър, защото съм убедена, че под всичката тази външност се крие един доста хубав мъж, а и просто се вижда.