Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Thirty Four

Трите момичета се качиха на сцената и тогава журито обяви старт. Музика започна да кънти из целия клуб, а именно едно от най-слушаните парчета до сега Lil Pump – Gucci Gang. Момичетата започнаха да се движат като някакви свръх заредени същества, а през това време ги мокреха и това даваше повод на мъжката публика буквално да ликува.
След като песента свърши водещата отново се качи при момичетата с усмивка на лице и микрофон в ръка.

- Това беше краят на нашия конкурс, а нашата победителка е Хилари Донг! – извика, а всички започнаха да ръкопляскат и подсвиркват
- Казах ви – Хи направи самодоволна физиономия и се фръцна към водещата
- Дано се гордееш с титлата си, защото я печелиш през есента, а конкурса се провежда лятото – каза ѝ усмихнато водещата
- Млъквай и ми дай наградата – озъби ѝ се Хи

Водещата ѝ даде една лента, на която пишеше „Мис Мокра Фланелка“, както и малка тиара за главата. Имаше и 100 долара в кеш. Хи грабна парите и се върна при групичката с победоносна гримаса.

- Казах ви, че ще победя – изплези се на Джимин и Джънгкук
- Е, сякаш е нещо много важно – Джимин също ѝ се изплези

*Гледна точка на Сабрина*

Отворих очи и след като се огледах установих, че това не е моята стая, затова се изправих в седнало положение и погледнах под чаршафа, с който бях завита – без дрехи. Какво ли съм направила под влиянието на алкохола? Разтърках очи и тогава чух нечии стъпки да приближават към мен, отместих длани и погледнах човека пред мен.

- Добро утро! – поздрави ме и усмивка изгря на лицето му
Човекът беше Джънгкук, че кой иначе. Беше облечен с къси гащи, които бяха тъмносини и бяла тениска, която очертаваше повече от добре всеки мускул на тялото му.
- Добро утро и на теб! – отвърнах му и се усмихнах приветливо
- Как спа? – погали главата ми и целуна челото ми
- Предполагам добре? – засмях се, а той след мен – гадно ми е, че не помня първият си път с теб – въздъхнах
- Било е под влияние на алкохола, има време за всичко, знаеш – усмихна се – другият път ще сме трезви и всичко ще се запомни
- Знам – усмихнах се и поклатих глава – а колко е часа? – попитах, почесвайки главата си
- Почти 12 на обяд – Кук посочи часовника на нощното шкафче
- Какво?! – извиках – Джънгкук! Трябва да отидем в университета! – започнах да се паникьосвам
- Но днес няма лекции – Кук се засмя, при което аз се опулих
- Как така няма лекции? – попитах и наклоних глава на една страна
- Събота е, няма причина да ходим в празен университет – повдигна рамене – а и до колкото знам скоро ще трябва да направим някаква екскурзия с цел „изучаване“ на музиката в природата – направи въздушни кавички и се метна на леглото до мен, гътвайки ме до себе си
- Музиката в природата? Тоест къмпинг? Мислех, че това се прави само от гимназии и основни училища – загледах се в лицето му, а той се усмихна
- И аз, но явно нищо не знаем все още за нашия университет – обви ръце около тялото ми и ме придърпа в прегръдка – какво ще кажеш за още малко почивка? Да поспим още малко?
- Или да излезем на чист въздух и да потичаме – усмихнах се и разроших косата му – макар и с махмурлук искам да се поразтъпча, имам енергия за два състезателни коня
- Да тичам? – измрънка – това се прави рано сутрин, а сега е обяд – продължи с мрънкането
- Ако искаш ти поспи, а аз ще отида да потичам – целунах го по бузата и се изправих от леглото, взимайки дрехите си
- Ще се чакаме на входа на общежитието – измрънка под носа, а аз се усмихнах

Излязох от стаята му и се насочих към всекидневната, облякох дрехите си набързо и излязох от апартамента. Бързо притичах до моя и влязох като светкавица вътре.

Взех си душ, преоблякох се и бях готова да се раздвижа. Излязох от апартамента си и се затичах към входа на общежитието, където вече ме чакаше Джънгкук.

*9 месеца по-късно*

Минаха цели 6 месеца изпълнени с много хубави емоции, спорове между Джънгкук и мен, нощи в които не съм спала, за да назубря материала за изпитите и ето, че днес е финалният изпит за семестъра, а з буквално откачах в залата, докато ме изпитваха. Имах право на избор между това да пиша и да ме изпитат устно и аз избрах устното изпитване, защото така ще спестя време и няма да ми е толкова притеснено, колкото писането и при писане резултатите излизат след три дни, а при устното изпитване резултата го казват веднага.

Излязох от залата, а в същото време Джънгкук излизаше от отсрещната зала, която беше врата пред врата. Усмихнах се, а той отвърна на усмивката ми. Хванах го за ръцете и започнах да подскачам от радост.

- Взех изпита! – започнах да викам и скачам като заек
- Аз също взех своя – похвали ми се, а аз скочих върху него, прегръщайки го
- Сега остава да отидем на къмпинг и всичко ще приключи – въздъхнах и стиснах силно гаджето си
- За два месеца – измърмори, задушаващия се Кук
- Които ще прекараме в Лос Анджелис – пуснах го, а той ме гледаше учудено
- Как така в Лос Анджелис? – попита
- Не искаш ли? Ако е така ще отменя билетите за след седмица, няма проблем – започнах да се обяснявам, но бях прекъсната от устните на Кук, сливащи се с моите
- Много ще се радвам да прекараме тези два месеца в Америка – усмихна ми се
- Тогава е решено – хванах ръката му и вплетох пръсти – да видим как са се справили Су, Хи, Джимин и Техьонг – предложих
- Чакат ни в двора – отговори ми и ме задърпа по коридора