- Нека се приготвим. Не искам да закъсняваме – прошепнах почти доловимо за слуха, но явно Кук ме беше чул, защото отпусна хватката около мен и тогава се изправих
- Ще те чакам пред апартамента ти след 40 минути, гледай да си готова – каза ми и започна да оправя масата
- Ще се постарая – сведох глава и излязох от кухнята
Питате се защо изведнъж отношенията ни станаха като на непознати, които просто са решили да се изчукат в някоя пиянска вечер? И аз не знам отговора на този въпрос, но се свиква за това време, в което съм тук и не съм имала близък контакт с друг освен Джънгкук. Дори родителите ми не се обадиха за тези 9 месеца, с брат ми говорих за последно преди 3 месеца и това беше, не ме е търсил повече, което е нормално, все пак се отърваха от мен и изглежда това беше краят на нашата връзка, но едвали са си мислели, че ще оставя нещата така.
Отидох в стаята на Кук и си взех дрехите, а после по-най-бързия начин изтичах до вкъщи. Имах толкова за вършене, че просто 40 минути нямаше как да ми стигнат. Затворих вратата на апартамента зад гърба си и огледах апартамента, беше сравнително чист и подреден, затова тръгнах директно към банята. Взех си един бърз душ и после притичах до стаята си, където се преоблякох с клин и тениска.
Погледнах часовника на стената, който ми показваше, че имам още 10 минути. Усмихнах се и започнах да влача куфара си към входната врата, а след като вече го бях завлякла до там, отидох до стаята си и започнах да търся маратонките си и още едни кецове за всеки случай. Докато ги намерих и се обух минаха точно 10 минути, побягнах към всекидневната и по пътя се шибнах много здраво в ръба на масичката пред дивана, което беше пагубно за коляното ми.
Отворих вратата на апартамента си с замах, а там вече ме чакаше Джънгкук, който ръчкаше нещо на телефона си. Усмихнах се и изтеглих с триста зора куфара си извън апартамента, а после го заключих. Поех си дъх и започнах да блъскам тежкия куфар по коридора на етажа, като не пропуснах да се препъна, но накрая Кук се смили над мен.
- Дай на мен, защото скоро ще си изкараш червата – каза и се засмя повече от гласовито
- Мога да се справя – легнах върху куфара – дай ми секунда да си поема дъх
- Качвай се на гърба ми – отново се засмя, а аз го погледнах – не ме гледай така, а се качвай преди да съм размислил
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
