Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Seven

След известно време Кук спря колата пред едно заведение, слязохме от колата му и тръгнахме към заведението рамо до рамо, по-точно рамо в бицепс по-ниска съм от него. Влязохме в заведението и започнах да се оглеждам за групичката на Кук и ги забелязах много бързо, защото Су и Хи махаха като откачени в наша посока. Тръгнахме към тях и след като стигнахме до масата се наложи да седна до Кук, защото всеки беше седнал до гаджето си.

-Здравейте хора, къде се губите? - попита ни с весел тон Джимин

-Стига, Мочи. Нали дойдоха - изчурулика му Су и го целуна, а Джимин се усмихна

-Не, сериозно хах къде бяхте? - попита ни сгушената в Техьонг, Хилари

-Забавих се малко под душа - казах с тих глас и се усмихнах - тъпия депилатор все, че спря да работи - засмях се, а Кук се задави с водата, която пиеше

-Хей, хей. Леко човече - каза Техьонг и потупа Кук по гърба

-Добре съм, добре съм - вдигна ръце и си пое дъх

-Както и да е - Хилари побърза да смени темата - кой идва на клуб довечера? Ще бъде повече от забавно - засмя се, а Техьонг я целуна по главата

-Дори ти няма да ходиш, скъпа моя Хи - постави пръст на нослето ѝ

-Но защо? Няма ли да ходим поне ние двамата? - попита го с сладко гласче и кучешки поглед

-Ще се наспим, защото от утре започват лекциите и трябва да сме свежи и отпочинали - обясни ѝ и дари устните ѝ с нежна целувка

-Не се ли насити на два-три месеца почивка, Хи? - засмя се Су

-А ти не се ли насити на устата на Джимин за тези 4 месеца? - изсъска злобно Хи

-Момичета, стига - реших да се намеся - нека хапнем и повеселим

-Новата ми харесва, има спокоен дух, а не като тези двете - засмя се Джимин, но искрено

Поръчахме си храна, хапнахме, говорихме на различни теми и успях да опозная Хилари и Су. Тези момичета са най-лудите, които познавам и двете изглеждат добри души, което е добре за човек като мен.

След два часа киснене в заведението, с Кук се прибрахме в общежитието и аз веднага започнах да търся записките си по психология. След като ги намерих, седнах на дивана в хола и започнах да преработвам информацията от записките през мозъка си, но само 30 минути по-късно видях как Кук ми прави знак през стъклената врата да изляза. Въздъхнах и оставих записките си върху дивана, станах и отидох до вратата, отворих я и излязох на терасата.

-Да не е станало нещо? - погледнах Кук объркано

-Пушиш ли? - зададе въпроса си и извади една кутия цигари от задния джоб на дънките си

-Понякога - повдигнах рамене - все пак ще ти правя компания - дръпнах една от цигарите в кутията

-Искам да обсъдим някои неща за това с брат ми - извади запалка и запали цигарата си, а след това ми подаде запалката

-Слушам те повече от внимателно, но после ще обсъдим и печалбата, защото аз не работя така ; поех запалката и също запалих своята цигара

-Брат ми е на 25 години, работи като адвокат от една година и вече е натрупал състояние. Живее в палат и разполага с 10 коли в гаража си, който прилича на паркинг в мола. Приятелката му в на 22 и все още ходи на лекции, но както знаеш това не може да спре връзката им. Името на брат ми е Джон Сонг Джоу, а името на приятелката му е Аманда Даймън и тя също като теб е американка - дръпна от цигарата си и така имах възможност да го питам

-Брат ти е адвокат едва от една година и вече живее като цар? - засях се - не е възможно, не ти вярвам

-Естествено, че има и подпомагане, но и работата му като адвокат е допринесла за половината от това, което има сега - погледна ме и се облегна на парапета

-Добре, продължавай - направих му знак и също се облегнах на парапета

-Винаги е бил моя конкуренция, винаги него са го поставяли на първо място, защото е по-голям от мен. Искам да му натрия носа поне веднъж, макар и с измама - въздъхна и до изпуши цигарата си, а след това хвърли фаса

-Ще ти помогна. Знам какво е да си отхвърлен или забравен - също до изпуших цигарата си и хвърлих фаса - сега ме извини, но искам да се подготвя за утрешните лекции по психология, ще говорим пак в университета- потупах го по гърба и влязох обратно в апартамента си

Седнах на дивана и изчистих съзнанието си от всякакви мисли, за да мога да се фокусирам над ученето и така и стана. Учих още около час, а след това погледна часа на телефона си, ако исках да се събудя свежа и рано за лекции, до три часа трябваше да съм в леглото и в страната на сънищата.

Оставих ученето, за да си почине мозъкът ми и да попие информацията, която съм му предоставила, стоях в пълна тишина точно 10 минути и после реших да гледам някой филм. Даваха „Гордост и предразсъдъци" на един от американските канали, имаше корейски субтитри, но говорът си беше на английски. Направих си пуканки и седнах пред телевизора.

След около два часа изгасих телевизора, станах от дивана и директно отидох в банята. Свалих си дрехите и се шмугнах под душа, висях там около 20 минути и после излязох. Отидох в стаята си и си извадих обичайната тениска за пижама, изсуших си косата и се облякох, а след това си легнах. Нямам търпение да разбера какво ще стане утре в университета или пък на вечерята в палата на г-н Джон.