Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part eighteen

Чувствах се наистина много виновен, че лъжехме така момичетата, все пак ние работим с какви ли не хора и оръжия, а за спасението на Сабрина трябва да се правим на божи кравички и да го лъжем, но не можем да изложих животът им на опасност в никакъв случай.

*Гледна точка на Сабрина*

С Люк влязохме в старческия дом, но вътре нямаше абсолютно никой, нямаше дори една муха, която да премине. Беше тихо и повече от зловещо, а щом Люк хвана ръката ми и ме задърпа на някъде пулсът ми започна да се ускорява толкова много, че го усещах дори в ушите си.

Слязохме по стълби, водещи към някакво мазе или подземие, не виждах много и това беше огромен минус за мен и голям плюс за Люк, защото е очевидно, че знае къде отива. Усетих как пространството се стеснява, а това означаваше, че сме в подземие. Премигнах няколко пъти и започнах да пипам стената до себе си, но я усещах само до един или два метра, а после нямаше такава. Внезапна светлина ослепи очите ми и ги стиснах, за да ги облекча.

-Люк, нека поговорим, моля те – стиснах юмрук и започнах да се дърпам

-Ще говорим, бъди спокойна – каза с равен той и тогава отворих очи

В средата на стаята имаше един стол с каишки и две жици прикрепени за облегалката на стола. Прехапах нервно устна и тогава Люк ме заведе до стола и ме накара да седна, а аз за му покажа, че няма да се дърпам и ще правя всичко по своя воля, седнах послушно на стола, а той завърза ръцете ми за стола с каишките.

-Сега може ли да говорим? – попитах с тих тон

-Слушам те и то повече от внимателно – взе някакво дистанционно в ръцете си

-Знам защо си тук и знам, че изглеждаше като изневяра, но - не ме остави да довърша, а просто насочи дистанционното към мен и натисна някакво копче. Миг по-късно усетих как тялото ми бива разтърсено от волтове ток и се местеше на хиляди страни само за една секунда

-Я, значи работи – чух го да казва, а после чух как се смее. Треперенето под влиянието на тока спря и главата ми клюмна, но не бях в безсъзнание, все още се държах – не би искала да ме излъжеш, нали? Виждаш какво следва

-Би ли ме изслушал? – провлачих едва и вдигнах глава, за да го погледна

-Слушам, слушам – поклати няколко пъти глава и ме зяпна с интерес

-Скот се е възползвал от това, че бях пияна – направих съвсем кратка пауза – не съм ти изневерила с него, не съм си го и помисляла, та аз почти не загинах в онази престрелка заради теб! – намерих сили да извикам

-Лъжеш! – извика в лицето ми – той ми прави запис! Прати ми шибан запис и не можеш да ме убедиш, че не си била ти!

-Искам да видя този запис – отново провлачих, а в отговор получих още една доза електро шок

Тялото ми отново започна да се тресе под влиянието на тока, който течеше по всеки нерв на тялото ми в момента. След като той спря електро шока, вдигнах глава и вдишах дълбоко, за да не се разкрещя още повече.

Люк извади от джоба си телефон, а минута по-късно насочи екрана на телефона към лицето ми. Там наистина имаше запис на това как скот чука някой, но не се виждаше кой. Виждаше се само косата на момичето и това определено не бях аз, макар това да беше стаята на Люк в неговата къща.

-Не съм аз – казах тихо и премигнах почти като охлюв

-Как така не си ти?! – извика – в моята стая сте!

-Косата ми не е тъмно руса! – извиках в лицето му – тогава бях с сладък карамел, това не съм аз!

-Какво? – обърна телефона към себе си и си пусна клипа

-Видя ли? Не съм аз – очите ми започнаха да се затварят – не съм аз - успях да кажа и после не помня какво се случи