*Гледна точка на Сабрина*
Влязох в апартамента си и започнах да се събличам с влизането, защото бях подгизнала до кости, а това означаваше настинка, ако не се погрижа за себе си.
След като се преоблякох, реших да си направя чаша горещ чай и да си пусна някоя от прочутите корейски драми и да погледам. Отидох в кухнята и си приготвих чай, а после се върнах в хола и седнах на дивана, а точно в този момент някой почука на вратата. Той или тя не знае ли, че има звънец?
Изправих се с голямо нежелание от мястото си и отидох до вратата, шпионката беше високо, а аз съм ниска, затова реших да оставя всички в ръцете на съдбата, който и да е, е добре дошъл. Отворих вратата и там ме чакаха Су и Хи, които се бяха усмихнали до уши.
-Здрасти – поздрави ме Су и усмивката ѝ стана още по-голяма
-Имаме изненада за теб, но ще трябва първо да ни се довериш – изказа се Хилари. Не ми се искаше много да им се доверя, но те са единствените, които познавам все още
-Какво ще правите? – въздъхнах и попитах
-Малко от това, малко от онова. Просто се остави в наши ръце – каза Су и потърка ръцете си, което ми дойде като знак, че ѝ е студено
-Хубаво. Влизайте – отдръпнах се и им направих път да минат, а те влязоха като светкавици, което беше присъщо и за двете
-Покажи ми какви дрехи имаш – Су се обърна към мен и отново разтри ръцете си
-Нека първо ви направя по един горещ чай и после ще ви покажа, каквото искате – засмях се тихо и отидох в кухнята
Взех две чаши и сложих по едно пакетче чай в всяка чаша. Добре, че имаше готова запарена вода за чай, иначе щяха да почакат доста. Налях водата в чашите, сложих по една бучка захар и се върнах при момичетата, които отново си шушукаха нещо, но този път реших да не им забелязвам и така направих.
-Ето чая – усмихнах се и подадох чашите на двете зъзнещи момичета
-Благодаря – благодари ми Хилари и побърза да отпие от чая си, за да се стопли
-Нека видим сега какво имаш в гардероба, м? – подкани ме Су
-Добре, но защо? Какво толкова има в гардероба ми и аз да не знам? – повиших леко тон, но бързо го прикрих с лека усмивка
-Нека просто видим шибания гардероб! – извика раздразнено Хилари
-Добре де, добре. Ще ме изядеш – вдигнах ръце, предавайки се
Двете момичета ме последваха до стаята ми и веднага щом влязохме Хи се настани на леглото ми, а Су се запъти към гардероба си като мълния.
Отвори го и започна да разглежда абсолютно всичките ми дрехи, от тениските, през пижамата, до бельото.
-Но какво по-точно правиш? – почесах леко тила си
-Ела и седни – Хи потупа мястото до себе си и аз седнах до нея – ще те попитам някои неща
-Сега пък въпроси – въздъхнах – хубаво, питай
-По какъв тип момчета си падаш? – усмихна се и размърда игриво вежди
-Трябва да е после с една глава над мен, да има гъста коса, да е бял, Боже задължително да е бял – и трите се засмяхме
-Каква расистка само – обади се, все още тършуващата в гардероба ми Су
-Какво да се прави, такава съм – повдигнах рамене – също така да е с тъмни очи, но зад тях да се кри добро сърце
-Все да навлизаш много рязко в филма – Хи се изкикоти
-Такава съм – усмихнах ѝ се
-Готово! – Су плесна с ръце – искам да се изкъпеш и да облечеш това – показа ми тъмносини дънки, бяла тениска, дънково яке, което имаше маниста тук-там и някакви бели маратонки с черни ленти отстрани
-А поводът е? – направих жест с ръка да ми каже
-Просто го направи и спри да бъдеш толкова скучна – измрънка Хи в близост до ухото ми
-Хубаво – въздъхнах – но вече се къпах, така че ме оставете да облека
-Ще сме в хола и ще чакаме да ни дадеш знак, че си готова – Су отново запляска с ръце и подскачайки излезе от стаята ми, а секунди по-късно бе последвана и от Хилари
Погледнах към дрехите и за пореден път въздъхнах. Наистина са намислили нещо, за да идват чак до тук, тоест от центъра на града до моето общежитие и да ми казват какво да правя, нещото което мразя най-много, не ми харесва да се подчинявам, на когото и да било и за каквото и да било. Просто няма как да стане.

YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...