Чух, звънецът за вратата и оставих кърпата, прокарах ръце по бедрата си няколко пъти и отворих входната врата, а там с гръб към мен ме чакаше Джънгкук. Усмихнах се и се облегнах на вратата.
-С какво да ви помогна, г-н Джон? - засмях се, а той се обърна към мен
-Дойдох да ти кажа, че аз ще те закарам до заведението за бързо хранене след час - усмихна ми се
-Това вече го разбрах от Су и Хи - засмях се още по-силно
-Клюкарки - чух как измърмори - след час те чакам на паркинга - каза и се обърна, отивайки към своя апартамент
-Добре, г-н Надувко - засмях се тихо и затворих вратата
Има нещо в това момче, което ме привлича по един необикновен начин и това е нещо много познато за мен. Имах връзка, която завърши зле преди една година и просто ме е страх да се влюбя отново.
Върнах се при стъклената врата и продължих с работата си по стъклената врата.
*Час и 10 минути по-късно*
Опитвах да облека дънките си, подскачайки до хола и горе-долу успях. Метнах се като риба на сухо върху дивана и закопчах копчето на дънките си, отдъхнах си и секунда по-късно станах като светкавица от дивана, грабнах си телефона и портмонето си от масичката пред дивана, а след това изхвърчах от апартамента като стрела.
Боже, дано Кук да ме чака на паркинга! Молех се наум, взимах стъпалата по две или три наведнъж и така бях на косъм да се претрепя повече от два пъти. Излязох навън и веднага се втурнах към паркинга, а Кук ме чакаше облегнат на черно Ауди и потракваше с пръсти по тавана на колата.
-Тук съм! - извиках и се препънах, залитнах напред, но Кук ме хвана светкавично бързо и не можах да направя среща с асфалта
-Леко, за къде бързаш? Минали са едва 15 минути - засмя се и ме пусна
-Имаш адски бързи рефлекси - похвалих го и изтупах дънките си
-Знам - повдигна рамене и направи самодоволна физиономия - да вървим? - попита
-Ще бъде добре - въздъхнах и минах от другата страна на колата
Двамата с Кук се качихме в колата му и той запали двигателя, а няколко секунди по-късно напуснахме паркинга и потеглихме из улиците на Сеул. Градът беше много красив, имаше своето напрегнато ежедневие на обитаващите го хора и своята тема на спокойствие у най-малкото растение, което го правеше още по-красив град.

YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...