Part Six

926 54 3
                                    

Чух, звънецът за вратата и оставих кърпата, прокарах ръце по бедрата си няколко пъти и отворих входната врата, а там с гръб към мен ме чакаше Джънгкук. Усмихнах се и се облегнах на вратата.

-С какво да ви помогна, г-н Джон? - засмях се, а той се обърна към мен

-Дойдох да ти кажа, че аз ще те закарам до заведението за бързо хранене след час - усмихна ми се

-Това вече го разбрах от Су и Хи - засмях се още по-силно

-Клюкарки - чух как измърмори - след час те чакам на паркинга - каза и се обърна, отивайки към своя апартамент

-Добре, г-н Надувко - засмях се тихо и затворих вратата

Има нещо в това момче, което ме привлича по един необикновен начин и това е нещо много познато за мен. Имах връзка, която завърши зле преди една година и просто ме е страх да се влюбя отново.

Върнах се при стъклената врата и продължих с работата си по стъклената врата.

*Час и 10 минути по-късно*

Опитвах да облека дънките си, подскачайки до хола и горе-долу успях. Метнах се като риба на сухо върху дивана и закопчах копчето на дънките си, отдъхнах си и секунда по-късно станах като светкавица от дивана, грабнах си телефона и портмонето си от масичката пред дивана, а след това изхвърчах от апартамента като стрела.

Боже, дано Кук да ме чака на паркинга! Молех се наум, взимах стъпалата по две или три наведнъж и така бях на косъм да се претрепя повече от два пъти. Излязох навън и веднага се втурнах към паркинга, а Кук ме чакаше облегнат на черно Ауди и потракваше с пръсти по тавана на колата.

-Тук съм! - извиках и се препънах, залитнах напред, но Кук ме хвана светкавично бързо и не можах да направя среща с асфалта

-Леко, за къде бързаш? Минали са едва 15 минути - засмя се и ме пусна

-Имаш адски бързи рефлекси - похвалих го и изтупах дънките си

-Знам - повдигна рамене и направи самодоволна физиономия - да вървим? - попита

-Ще бъде добре - въздъхнах и минах от другата страна на колата

Двамата с Кук се качихме в колата му и той запали двигателя, а няколко секунди по-късно напуснахме паркинга и потеглихме из улиците на Сеул. Градът беше много красив, имаше своето напрегнато ежедневие на обитаващите го хора и своята тема на спокойствие у най-малкото растение, което го правеше още по-красив град.

Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/ Where stories live. Discover now