Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part eight

Събудих се и първото нещо, което направих беше да взема телефона си и да погледна колко е часа. 06:30ч, имах точно час и половина до началото на лекциите. Станах от леглото си и веднага изпънах завивките, а после отидох в кухнята. Беше тихо, прекалено тихо бих казала. Направих си кафе и тъкмо надигнах чашата, за да отпия и погледът ми се заби в стъклената врата, която води към терасата.

Джънгкук беше пред вратата и ми правеше знак да му отворя, из пуфтях недоволно и все още държейки чашата си с кафе отидох до вратата и я отворих, а студен есенен вятър лъхна срещу кожата ми, която се покриваше до средата на бедрата от една блуза с дълъг ръкав. Потрепнах и направих място на Кук да влезе, а след това затворих вратата.

-Лекциите започват след около час и 15 минути, защо си буден? – изстрелях въпроса си и отпих от кофеиновата напитка

-Ти май забрави, че тази вечер ще сме на гости у брат ми, а? – подсмихна се и закрачи към бар плота

-Просто една глупава вечеря. Отиваме, вечеряме, ти говориш, а аз мълча и въпроса е уреден – тръгнах след него

-Като познавам брат си – отново се подсмихна и взе една чаша за кафе, а след това си наля от кафето – няма да те остави намира и постоянно ще пита как върви с връзката ни

-Да не го изкарваш по-голям дразнител от теб? – засмях се

-Няма по-голям дразнител от мен – направи самодоволна физиономия – аз съм дразнителят, а той любопиткото – обясни

-Добре – въздъхнах – сега ще ме оставиш ли да се подготвя за лекции? Все пак имам само час, а кисна в банята повече от това – взех чашата с кафе от ръцете му и я оставих на плота

-Нека в обедната почивка да излезем в градината, за да обсъдим как ще протече вечерята – отново взе чашата с кафе и гледайки ме в очите отпи

-Първо: В никакъв случай няма да изляза в това ветровито време в двора на университета. Второ: Можем да обсъдим вечерята и като се приберем от лекции. Трето: Разкарай се от апартамента ми! – извиках и грабнах чашата от ръцете му, оставяйки я пак на плота и започнах да го блъскам към входната врата

-Добре, добре! – вдигна ръце и сам закрачи към вратата – веднага след лекции искам да дойдеш в апартамента ми

-Става, а сега изчезвай – отворих му вратата и той излезе

-Не забравяй - затръшнах вратата под носа му преди да е довършил изречението си

Обичам да затръшвам така вратата под носовете на хората, доставя ми чувство на власт, не знам защо, но и слабо ме интересува. Обърнах се и закрачих към стъклената врата, отворих я и оставих хладният, но приятел въздух да изпълни апартамента.

Обожавам мрачните и ветровити дни, напомнят ми за това как бях невинна, малка и много щастлива, а сега съм пораснала, не съм девствена и на моменти съм щастлива, в повечето случаи съм под огромен стрес и това се отразява на поведението ми и общуването ми с хората. Загледах се в изгледа, който ми предоставяше градът рано сутрин, беше просто прекрасно и тъй като бях на високо място, облаците се връзваха идеално с покривите на сградите и правеха мрачната атмосфера още по-хубава за съзнанието ми.

Отидох в банята и си взех душ, измих си хубаво зъбите, изсуших и изправих косата си, а след това отидох в стаята си. Облякох светлосини дънки, сива блуза, бежови боти и любимото си бежово кожено яке. Погледнах часа и установих, че имам точно 30 минути, за да стигна до университета, а пътят до там беше 20 минути с кола.