Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Thirty Six

На прага на вратата стоеше момиче с черна права коса, бледа кожа, слабо тяло, което бе облечено в розова рокля и розово сако заедно с розови токове на краката си.

- Здравей! – усмихна се и мина покрай Кук, влизайки в апартамента му
- Какво правиш тук Юна? – попита раздразнено Джънгкук и затвори вратата
- Дойдох да видя гаджето си, не може ли? – изкикоти се и се настани на дивана, когато зрението ѝ се фокусира върху пакета чипс – как може да ядеш този боклук? – направи отвратена физиономия
- Ами на мен не ми е нужен стомашен байпас, както е при теб – Кук извъртя очи – просто кажи какво искаш
- Знаеш кой ме праща – Юна преметна крак върху крак – трябва да ни помогнеш и не забравяй, че все още си в кюпа и не си излизал от него – предупреди момчето и се усмихна подло
- Какво иска Саймън този път? – попита, въздъхвайки
- Ти май не знаеш, но си хванал за гадже дъщерята на един много влиятелен човек в нашите среди и Саймън иска да отидеш в Лос Анджелис, да проникнеш в дома на баща ѝ и да вземеш едни документи от големият сейф в подземието на къщата – обясни му Юна и бръкна в вътрешния джоб на сакото си, изваждайки лист с чертежи и го остави на масата пред дивана
- Защо аз? – момчето взе листа хартия и започна да го оглежда
- Бихме пратили Джимин или Техьонг, но за съжаление ти си нейн приятел, а не те – Юна се изправи от мястото си и застана пред Кук – а и аз бих искала главата ѝ като трофей – прокара едната си ръка по гръдния кош на Кук, а той отстъпи назад – знаеш колко ни беше добре заедно, бяхме непобедими и това може да стане отново – подсмихна сетя – разбрах за къмпинга и трябва да знаеш, че с Яо ще сме там, за да не се изпуснеш случайно пред гаджето си или пък приятелите ти опитат да кажат нещо на нея
- Да не ме заплашваш? – зададе въпроса си като хвана Юна за шията и стисна – знаеш ли колко усилия ще ми костват да ти направя прешлените на врата на сол? Нулеви.
- Задължен си да се правиш на глупак, защото нещо много лошо може да се случи на скъпоценната ти Сабрина – Юна се усмихна подло, а Джънгкук я пусна, въздъхвайки
- Не я докосвайте, аз ще направя каквото е нужно – проговори тихо той и погледна за миг встрани, а после отново към Юна – сега си върви, защото тя ще дойде след броени минути
- Нека извадим най-лошото от предишния Джон Джънгкук – Юна се усмихна и прокара ръката си по едната буза на Кук, а той извърна глава

Момичето се обърна и с няколко котешки крачки излезе от апартамента на Кук, оставяйки го в пълно неведение за предстоящия ден и предстоящите ситуации. Момчето бе повече от объркано, хвана главата си с две ръце и започна да се разхожда из хола, прехвърляйки всякакви варианти на насилието, което може да бъде упражнено върху неговата любима.