Сън

Вдъхновение

Всичко започна в един ден, когато аз и моите приятелки бяхме отишли в столично кафе. До нас имаше огромен телевизор, на който излъчваха обичайните песни по "The voice". В един момент вниманието ми се отклони от разговора ни и се "забих" в телевизора, защото видях група от момчета, които бяха дръпнати (предположих, че са японци) и танцуваха жестоко. Нямах търпение песента да свърши и да видя нейното име и изпълнителите. От този момент започна моята истерия по корейската група "Bts". Нямаше клип, който да не знам, всяка реплика, игра или тяхна история.
Не след дълго и моите приятелки започнаха да ги слушат, защото непрекъснато пусках техни песни или танцувах. Всички бяхме страшно запалени и вдъхновени от тях.
И така до един ден, в който бяхме леко подпийнали и решихме, че ще е превъзходно, ако съберем пари и отидем в Корея на тяхна фен среща и поне за малко да усетим тяхната енергия на живо.
Минаха дни, седмици, месеци, година... След толкова много време пестене на пари и молене за помощ от родителите ни бяхме събрали нужната сума, за да заминем.
Един ден на вратата ми се почука. Когато отворих видях двете ми приятелки ухилени до уши и зачервени. В един глас казаха: "Вече имаме билети за фен срещата!!!". Това беше моментът, в който сърцето ми щеше да се пръсне, сякаш бях на изпит... Момент, който ще помня вечно.
След два месеца щяхме да заминем и щяхме да се срещнем с любимата ни група!
Днес е 16 септември 2018 година. Час - 17:35. Изпитвах неописуемо чувство на болка в корема. Бях напрегната и неуверена. На следващия ден по това време вероятно щях да съм в Корея. Вероятно това се дължеше на превъзбудата ми от това, че наистина заминавам или може би, защото не знаех какво ме очаква. Оправях си багажа вече 1 час, а в куфара ми имаше две блузи, дънки и анцунг. Мислех твърде дълго за случващото се и все още не вярвах, че ще замина. Майка ми дойде и помогна да реша какво да взема със себе си, защото не можех да мисля трезво. Тази нощ едва ли щях да заспя.. Вероятно и моите приятелки нямаше да успеят.
През цялата вечер си представях случки, които могат да се случат по време на фен срещата. Имахме цели 5 дена за разглеждане на града и за отклоняване от еднообразието в София. Заспах към 4 часа с надеждата нищо от плана ми да не се провали.