Сън

Желания

Тотално ме обзе страх, когато видях как ме гледа V. Беше бесен, чак ме плашеше. Едвам пристъпих към него.
- Здравей отново- казах на тамагочито и то преведе казаното от мен. V не ми отговори. Просто ме гледаше. - Извинявай не съм искала да ви лъжа, даже напротив исках просто да се чувствате спокойни и да не ви притесняваме излишно.. - опитах да говоря отново, но тогава той взе тамагочито и каза нещо на корейски.
- Не ти ги приемам, все още съм сърдит и ще се отсърдя чак когато вие трите изпълните моите желания. - каза той като някое малко дете.
Не се сдържах, изхилих се и кимнах. Той отново заговори:
- Сега ще отидете при тази жена - посочи една корейка зад него,която както изглеждаше, е от екипа им. - и тя ще ви опъти до една стая и ще ни изчакате там. Ясно?
- Да, но не се опитвай да ми заповядваш. - усмихнах се леко.
- Не е заповед, а желание. - отговори с още по-голяма усмивка.
Тълпата започна да ме бута и V стана от стола си, за да ме запознае с жената. След това ме погледна и каза нещо на корейски, което не успях да запиша с устройството. Жената, на име Лий взе тамагочито ми и заговори:
- Каза, че когато се видите след малко трябва да те е много страх. - засмя се Лий.
- Продължава да ме заплашва... - възкликнах аз.
Не след дълго Емили и Мира свършиха и дойдоха при нас, запознаха се с Лий и тръгнахме четирите по едни дълги коридори. Стигнахме до една стая, в която имаше по-малка кръгла маса със седем наредени стола. До масата имаше дюшек за спане. Представих си как Bts се събират тук и обсъждат идеите си. Лий взе тамагочито и каза:
- Аз ще ви оставя за малко, защото имам още малко работа после ще намина да ви видя. В шкафа до вас има сладки неща и вода. До после . - каза тя, поклони се и излезе.
След напускането на Лий от стаята започнаха коментарите. Явно любимците на моите приятелки също са ги харесали. Suga дори не е искал Мира да му се извинява, просто е греел от щастие и й е благодарил, че е дошла да го види. Jungkook също е бил радостен, чак е взел ръката на Емили и казал, че иска това да продължи дълго. До колкото разбраx V се е държал любезно с тях, но им е съобщил за своите желания. Замислих се, че дори и да остане сърдит аз вече го докоснах поне за малко.. "Винаги ли трябва да има нещо нередно с мен или с това, което ми се случва?" - помислих си аз..
След час седене в тази малка стая се почука на вратата и Bts влезнаха с гръм и трясък.
- Здравейте, здравейте! Скапани сме и за това си събирайте багажите, защото тази вечер, както и останалите вечери ще спите в нашата къща. - каза RM.
-Какво???? - ахнахме и трите.
- Jin и Jimin вече са в хотела и ви оттеглят резервацията, багажа е при тях. - отвърна RM.
- Как така просто решавате и го правите? Дори не сте ни питали. - каза Мира.
- Вие не ни питахте дали да ни лъжете или не. - намръщено каза V. Беше сладък, въпреки че ме дразнеше в този момент. Приличаше на малко бездомно кученце.
Нямаше какво да правим за това се примирихме. Аз казах, че ще взема огромния дюшек, за да спя на него. Докато го носех към врата, не се виждах, защото той беше огромен и ме закриваше цялата. Всички започнаха да ми се подиграват и да ме наричат "ходещ дюшек" . Накрая J-hope каза:
- Няма смисъл да се мъчиш, да го влачиш с часове до нашата къща. Остави го тук и някой ще го донесе с кола. Нали?
- Добре. И без това пак ми се подигравате...
Всички отново бяха усмихнати. Пак усетих свободата в себе си. Вече бяхме готови да тръгваме и се запътихме към мини буса им. Когато седнах на една от седалките V се намести до мен и сложи главата си на рамото ми. До 3 минути вече беше заспал и мрънкаше нещо. Този път ми се стори цяла вечност.