Сън

Второ "чао"

Последният ден от престоя на момичетата мина много натоварващо и енергично. След дълги репетиции и разговори с мениджъра на Bts, компанията се прибра и се приготви за последна весела вечер.
Масата в трапезарията беше затрупана от вкусни ястия. Чуваше се музика, а атмосферата все още беше спокойна. Бутилките с алкохол, чашите и приборите бяха прилежно поставени на местата им.
Пръв заговори RM:
- Е, момичета аз официално ви посрещнах и сега с тъга ви изпращам. Наздраве за прекрасно прекараното време с вас!
-Наздраве! - отвърнаха всички с грейнали лица.
Вечерта бързо отминаваше. Хората наливаха поредните си чаши. Момчетата вече бяха "на черешата", докато женската половина тепърва започваше да зачервява бузите си. В България хората пиеха алкохол за "Добро утро".
След дълги танци, имитации на различни изпълнители, разказване на безсмислени вицове от страна на Jin, най-накрая Jimin се произнесе, завалвайки думите си:
- Предлагам да играем на "Никога не съм".
-Каква е тази простотия? - засмяно попита Jin.
-Правилата са следните- един казва някакво твърдение, което никога не е правил. Ако обаче някой от компанията го е правил пие на екс един шот. - обясни Jimin.
Всички му се присмяха, но в крайна сметка решиха да пробват, защото другите предложени игри изискваха прекалено много движение. Jimin каза първото твърдение, явно с цел да напие своя приятел:
- Никога не съм харесвал Мира като нещо повече от приятел.
Suga изпи първия шот и започна да го ругае. Следващия играч, седеше вдясно от Jimin:
- Никога не съм бил в България. - каза Jungkook весело и момичетата надигнаха чаши. Следваща беше Емили:
- Никога не съм харесвала корейка за гадже.
Минута мълчание... Всички избухнаха в бурен смях, след това всички членове на Bts изпиха по един шот. Мира и Мария гледаха злобно събеседниците си, а Емили се изчерви.
- Какво да правим... Такъв е живота. - каза Suga, а Мира го фрасна в корема. Отново всички се засмяха.
- Никога не съм имала чувства към човекът, който моя приятелка харесва. - закова Мария.
Bts членовете се спогледаха, а след това отново всички изпиха по един шот. Момичетата се възмутиха и започнаха да ги обиждат. Следващ беше V:
- Никога не съм имал сериозно гадже.
Единствените, които пиха за това твърдение бяха Мария, Емили и J-hope. Мълчанието продължи малко повече от обичайното, а V гледаше невярващо още дълго време. Jungkook от своя страна заби поглед в земята, явно не беше очаквал такъв развой на нещата.
Благодарение на тази игра хората в къщата се напиха съвсем. Разбраха някои лични неща за останалите и се замисляха за това, което предстои.
- Ние отново ще се видим някой ден. Нали? - попита J-hope. Беше ясно към кого е отправен въпросът.
- Надяваме се този ден да дойде много бързо. - отговори Мира.
-Момичета знаем, че не искате, но май е време да заспивате. Утре рано сме казали на Kim да ни чака пред къщата. - каза RM.
-Нееее. Те ще спят в самолета. Няма да си лягат толкова рано! - завика Jimin сякаш се молеше на RM да им позволи да бъдат будни още време.
- RM е прав. Момичетата ще са изморени, а и вече минава 04:00ч. дълъг път ги чака. - каза J-hope.
-Изчакайте един момент! - извика Мария и излезе от хола. До 5 минути се беше върнала. Носеше една черна торба и започна да вади малки кутии, които на някои вече беше дала.
- Това са кутийките, които не успяхме да дадем на всеки. Нека останат при вас за спомен. Не ги отваряйте. Може би, когато вече пътуваме ще може да видите какво има вътре. Решихме, че щом ще идваме на вашата фен среща трябва да ви подарим нещо значимо. Поради променения ни план сега ви ги даваме. - каза тя и се спусна малка сълза по бузата й.
Настъпи мълчание и се чуваше тихото хрипане на всеки един в стаята. Накрая всички станаха и се прегърнаха групово.
Останалата част от вечерта мина спокойно. Момичетата спаха отново при момчетата. Този път нямаше нищо странно в това. Всяка се беше сгушила удобно между ръцете на техните мечтани мъже. Чувстваха топлина и обич повече от всеки друг път.
Едните не се скараха и един път по време на нощта, други дори не си говореха, което беше странно за тях. Просто мълчаливо показаха чувствата си, а трети за първи път общуваха толкова много без да зачервят бузите си.
Сутринта беше студена и мрачна. Също като хората. Черни облаци бяха покрили небето. Чая на J-hope тази сутрин не беше толкова хубав.
Момичетата вече бяха пред вратата. Огледаха къщата отвън. Емили извади фотоапарата и я снима. След това Kim снима и цялата компания пред нея. Всички бяха будни, за да изпратят гостите си до летището.
Пътят беше дълъг и мъчителен. Сърцата на повечето се късаха с всеки изминал метър,но всички знаеха, че не трябва да са тъжни. Все пак времето, през което бяха заедно, се забавляваха и го прекараха пълноценно.
На летището нямаха време за дълго сбогуване, защото момичетата трябваше да побързат. Всяка от тях прегърна по отделно членовете на Bts, включително и Kim. Впечатление правеха следните три израза за сбогом:
-Аз отново ще те имам някой ден.
-Аз ще обиколя света за теб.
-Ти ме промени,а сега ме изоставяш. Няма да те забравя.
Момичетата усещаха изпепеляващите погледи по гърбовете си, когато закрачиха към терминала си.
Когато фенките на Bts седнаха по местата си в самолета закапаха едри сълзи. Вече никоя от тях не можеше да се сдържа. През цялото време стискаха ръцете си здраво. Нямаше нужда да говорят. И трите знаеха какво изпитват, и трите бяха съкрушени, и трите нямаха представа какво ще се случи.
Момчетата от своя страна никак не се държаха като такива. Заплакаха като малки деца на средата на летището и стояха там дълго, след като самолета излетя. Имаха техните контакти в интернет пространството, но това не ги успокои и за миг. В този момент загубиха част от душите си. Така завърши тяхното "второ чао".
Самолетът бавно и плавно се издигаше в просторното мрачно небе.