Сън

Сеул

Седнах удобно на мястото си в самолета. Вече бях летяла няколко пъти за това обстановката не ме притесняваше. Чувствах се изморена след вчерашните размисли и вътрешно се успокоих с това, че имам достатъчно време за сън въпреки двете ни прекачвания със самолета. Бях взела със себе си любимата ми книга и се зачетох в нея докато не заспах.
Кацнахме в Истанбул, където щяхме да се прикачим на друг полет, а аз вече бях свежа, но по-притеснена. Усещах напрежение в стомаха си.
Вече сме в Сеул. "Най-накрая" - казах си аз. Тук беше късния следобед и имахме време само да се настаним в хотела ни, който беше на 5 минути от мястото на фен срещата, и да се разходим малко в околността.
Както се и очакваше имахме велики мъчителни разговори с мили корейци, които нямаха понятие какво ги питаме на английски. Мина доста време докато стигнем до хотела ни,а когато пристигнахме дори нямахме желание да излизаме.
Въпреки всичко напрегнах цялото си тяло да стане от леглото, да си оправи очната линия и да си сложа анцунга.
Навън времето беше хладно и проветливо. Миризмата, която се носеше из улиците беше непозната за мен. Изпитах онова чувство на вдъхновение и радост, когато излезеш от България за кратко и видиш чуждия свят. Невероятно! Ето, че дойде и миризмата на храна, която носът ми на хрътка улови. Ахнах от изненада като видях невероятните ястия от сергиите. Коремът ми беше толкова щастлив, че всички хора около мен ме загледаха и се засмяха. Нямах проблем с това, вече бях свикнала...
След великолепната вечеря и малкото думи, които си мисля, че съм разбрала се отправихме към хотела. По пътя видяхме сладко магазинче за сувенири и решихме да се отбием. В него видяхме невероятни дрънкулки, но една ми грабна окото. Приличаше на "тамагочи" с няколко копчета и малък екран. Завъртях опаковката и прочетох, че това е устройство, което автоматично превежда изреченията, които казваш от твоя на чуждия език. Веднага си представих колко лесно ще е да се представя и говоря спокойно пред членовете на Bts с тази невероятна джаджа. Единственото, което ме спираше да си я купя е че всичките пари, които си взех ги похарчих за храна. Реших, че ме мързи да ходя до хотела и да се върна, за това на другия ден преди срещата ще се разходим и ще си го купя.
По път за хотела видях много постери на Bts и на всеки един се спирах и възхищавах. Когато стигнахме хотела и трите мигновено се преоблякохме и заспахме. Нямахме време да мислим за утрешния ден, защото вече беше минало полунощ.