Сън

Мира

Вече се отдалечихме много от къщата. Вървях толкова близо до Suga, че можех да го докосна с пръстите си. Той беше различен от клиповете, които съм гледала. Беше усмихнат, чаровен, шеговит, срамежлив. Така бих описала и себе си.
Стигнахме до едно широко пространство в малката гора. По средната имаше езерце.
-Колко е красиво! - ахнах изумена.
- Да. Тук идвам, когато искам да съм сам и да пиша текстове на спокойствие. Момчетата са много шумни понякога и често ми навлизат в личното пространство. - каза Suga с голяма въздишка.
Седнахме на една пейка и затропах нервно с крака, а той започна да си хапе ноктите. Реших да прекратя тишината и весело заприказвах:
- Много се радвам, че Мария ни запали по вашата музика. По принцип не слушам K-pop и ми трябваше време, за да свикна. Хареса ми как рапираш и че си различен... Обикновено момичетата си падат по Jungkook или V, но ти изпъкна със необичайната си визия. - казах засрамено.
- Много мили думи! Не мога да повярвам. Не съм излизал с момиче насаме от гимназията. - засмя се леко. - Мислех, че съм забравил как да говоря с момичета които са различни от фенките ни. Свикнах да нямам личен живот, а само да творя. Дори не знам от къде имам музата да продължавам да пиша. След като ви видях вече мисля имам за какво да говоря в текстовете си. - усмихна се и ме погледна.
"Лелеее дано не съм се изчервила прекалено много. Нямаше да ме е толкова срам, ако бях излезнала с Жоро от другата група." - помислих си аз.
- Гледала си вероятно "Naruto" нали? - попита Suga.
- Да преди време Мария ме зариби по това аниме. - засмях се зловещо.
-Напомняш ми на Хината много.
-Аз? Тя ми беше любимия герой!
- Хахаха, знаех си. Имам чувството, че мога да ти чета мислите. Аз ще бъда Наруто тогава. - изричайки това изречение лицето на Suga започна да сменя цветовете си от бяло към розово, към червено и лилаво.
- Ще се радвам, ако ти си Наруто. - усмихнах се и го погледнах право в очите. "Колко съм смела само.. Аз съм невероятна" казах си.
Темите ни на разговор бяха толкова различни и приятни. Имах чувството, че минават години. Усещах това място като дом. Пращах снимки на майка ми непрекъснато. Всичко е толкова различно от България... Дано някой ден отново дойдем и ги видим. Ще си мисля за това място и за човека до мен до края на живота ми.
- Хей, Suga нали V нищо няма да направи на Мария? Малко ме притеснява, че останаха сами. - без да мисля си зададох въпроса.
- Не, не, не. V не е такъв. Той само се прави на много отворен, но всъщност го е точно толкова срам, колкото и нас. Въпреки че той е единствения с толкова много връзки, които бяха кратки и незначителни, но все пак си е опит. - засмя се Suga. Добре че повдигнах темата. Явно той няма достатъчно опит в тези неща. То не че аз имам де, но поне съм излизала с момчета.
-Какво мислиш да правиш като се върнеш в България? - попита изведнъж.
- Не съм се замисляла. Това пътуване ми промени всички очаквания и сега съм много объркана. Нямам представа как ще се върна в университета и да видя всички онези лица, които дори не знам дали са истинските. Отново изпити и учене. Е, ще се справя де, не гледай така изплашено. - засмях се леко.
Продължихме да говорим като той не спираше да ми задава въпроси. Разказах му за развода на нашите, за прекрасното ми куче, за горичката ми, за училищните ми спомени.. Можех да му споделя всичко и усещах, че и с него е така.
- Какво ли правят другите? Май много време седим тук. - казах аз.
- Няма проблем всичко е наред. - отвърна Suga и положи глава на рамото ми. Седяхме така замълчани известно време.