Сън

София

Минаха два месеца от както се прибрахме. Нямаше вест от Bts. Имаха ни профилите, но не ни бяха писали. Имаха нашите адреси, защото в малките кутийки освен българска розичка, избродирана кърпа, кратко писмо, имаше и малка карта на София. С "х" бяхме отбелязали нашите местонахождения. Никой не се появи на вратите ни.
Дните се точеха, а в медиите излизаха все по-изнервящи вести:
"Jungkook най-накрая се пребори за сърцето на IU" или "J-hope откри любовта в сестрата на известната певица IU", или "Кариерата на Suga приключи, заради проблемите със слуха си". Да не говорим за снимките, които качваха... От рождения ден на Jimin, от турнето им в Европа и подобни снимки тип "Ние се забавляваме денонощно". Така и не отидохме на концерта им в Лондон.
Явно наистина сме били просто забавление за тях. С времето болката в нас растеше повече и повече.
С всяка от нас се случи нещо ново. Мария започна да ходи на кръжоци свързани с Фармацията и често обикаляше из България. Емили се отпусна в университета и започна често да излиза с колегите си. Известно време я нямаше. Предпочиташе да прекарва дните си самотно в тях, в случаите, когато не е с колегите си. Аз отбивах скуката си с нови запознанства. Появи се момче на име Стоян,който беше много заинтересован от мен. Непрекъснато ме караше да излизаме, а аз нямах против, защото бях ядосана на Suga за това, че дори не ме пита дали сме пристигнали. Правих всичко напук. Ядосвах се дори, че отидох чак до Корея и се запознах с тях. Така ли щяха да направят с всички фенки, сигурно с цел да разкажем на хората в България колко са мили и дружелюбни. Да им вдигнем рейтинга още повече. И за какво ни криеха в такава тайна? Не трябвало да ги виждат с момичета... В същото време качват снимки с 100 красиви дръпнати жени.
Следях всяко интервю. Молех се всеки път да чуя нещо, което да ми даде шанс... Да си повярвам, че отново ще ги видя. Псувах всеки ден от живота си. Дори кафето сутрин не ми беше толкова вкусно.
Един ден отново се събрахме с момичетата . От много време не сме спали заедно. Отидохме в Мария. Тя вече беше приготвила пълнените чушки и уискито. Най-накрая щяхме да си изкажем мъката.
На Мария телефона извибрира. И накрая го погледна. "Цъкна" нещо на дисплея и го заключи. Изгледахме я странно.
-Какво беше това?
-Не знам, излизат ми някакви съобщения в abv-то. От някакви игри. - каза Мария.
- Сигурна ли си? Може ли да видя телефона ти? - попитах аз с някаква надежда, че това може да са били Bts.
-Ето. - и ми го хвърли.
Имаше няколко съобщения от непознат абонат. Започнах да чета бързо. Защо текстът беше на корейски?? Те знаят, че няма да го разберем. Копирах съобщенията и ги преведох чрез "Google translate". Не беше преведено перфектно, но съобщенията бяха следните:
22.09.18г. - Момичета прибрахте ли се успешно? - пише ви Kim.
15.10.18г.- Надявам се да сте добре. Турнето на Bts приключи и сега се връщаме в Корея. - Kim
10. 12.18г.- Излезе новия сингъл на Bts. Надявам се да ви е харесал. Очаквайте скоро и много нови изненади от тях! - поздрави Kim.
- Кой ден сме днес?? - попитах изнервено.
- 10ти сме. Явно е излезнала тяхна нова песен. Трябва да я чуем.-каза Емили.
- Защо Kim ще ми пише, но никой от тях няма да се сети? Какво се е случило? - разкрещя се Мария.
- Защо не му пишеш? Да му отговориш на съобщенията. - предложих аз.
- Да бе. Как ли пък не.. "Здрасти Kim радвам се, че само ти си се сетил за нас. Може ли да ми кажеш подобието на мъже какво правят??". Това ли да кажа? - Мария беше видимо ядосана. Също като нас.
- Поне се е свързал някой с нас. Ние си мислехме, че са ни забравили.. - отвърнах.
-Ето, пиши. Отдолу кажи кой е автора на разказа и не включвай моето име. - заваяно ми каза тя.
С Емили започнахме да се чудим какво да му отговорим. Вероятно заради алкохола съобщението беше доста заплашително и грубо. Написахме го на български:
"Kim, пишат ти Мира и Емили. Не знам дали осъзнаваш, но дълго време нямахме вести от Bts. Изведнъж разбираме, че ти си ни писал някакви съобщения, сякаш се опитваш да ни задържиш вниманието на тях. Истината е че не успяваш. Всъщност сме бесни на всички. Не разбирай погрешно, благодарни сме, но ако знаехме, че така ще се случат нещата изобщо нямаше да ходим в къщата на Bts. Нямаме велики очаквания за това, ако искаш не ни отговаряй,но просто кажи на великите момчета от групата, че техните думи не струват.
- Поздрави от България"
След поредното горчиво уиски исках да напиша още десет такива съобщения и да бъдат много по-яростни и обидни. Не мислех трезво и го осъзнавах. Имах нужда да се отпусна и да изкарам цялата тъга на яве пред хора, които изпитваха същото. Мария и Емили кротко плачеха, докато пускат новия им сингъл.
На сутринта главата ме болеше. Писна ми от този кръговрат. Дните бяха едни и същи. Просто исках отново да излезна от рамките на София. Този град ме притискаше и местата, на които преди се любувах, сега ме дразнеха. Езерцата ме отвращават, игралните зали депресират, а за дискотеките и караокетата дори не ми се говореше.
Просто всичките моменти, прекарани с Bts ми бяха останали в съзнанието такива каквито бяха. Не можех да кажа, че това време е било лошо,неприятно или гадно. Напротив. Липсваше ми. Исках още.