Сън

Чао За Пореден Път

Сутринта беше много приятна. На Мария явно й е било студено, защото се беше гушнала в мен. Тук зимата беше странно нещо. През деня е прохладно, вечерта зъзнеш и се увиваш с дрехи. Нямахме много време да се бавим, за това събудих заспалото чудовище до мен. Половин час се разправяхме в кухнята, за това, че пак съм правил каквото аз искам и не й давам шанс да изрази мнението си. Пълна загуба на време. Jungkook и Емили също бяха будни, явно сме викали достатъчно силно.
  Отново пихме невероятния чай, а те кафе. Изведнъж звънецът звънна. Мария се стресна и се чудеше дали да отваря вратата си. След дълго досадно звънене, тя прекрачи хола и отвори вратата. Отпред имаше съмнително момче, което беше ухилено, но не се зарадва като видя, че има момчета в апартамента на Мария. Тя го прегърна и му каза да влезе. Не разбирах какво става. Това да не е новото й гадже? Направо срам и позор. Бях готов да си стегна багажа и да си тръгна веднага.
   Мария и непознатото момче дойдоха на терасата и тя го представи :
- Това е Ники! Моят най-добър приятел от детство. Смятам го за мой брат, след като се познаваме от 5-годишна възраст.
  Явно този Ники знаеше кои сме, за това взе устройството и каза:
- Здравейте, приятно ми е да се запознаем. - след това здрависахме ръцете си. Според мен не му беше много приятно, но нямаше какво да кажа. 
   Те говориха на български и не разбрах много за какво става въпрос. Мария направи кафе и на него. Станал съм много напрегнат човек. Само една моя мисъл ме изкарваше извън релси. Когато видях това момче на вратата бях готов да му скоча . Усетих, че и Jungkook беше готов за това.
Решихме първо да си оправим багажа, след което Ники щял да ни води в някакъв ресторант, където да ядем суши. Сега вече стомахът ми се гърчеше от наслада да опита малко деликатеси.
   По обяд стигнахме до един голям и луксозен ресторант. Вътре имаше много огледала и пердета. Седнахме и започнаха да ми четат менюто. Jungkook изглеждаше малко притеснен. Когато се появи нов човек в компанията, той спираше да говори и кротко си гледаше краката. Беше забавна гледка.
   Поръчахме си хосомаки авокадо. Беше невероятно вкусно. По едно време приятелят на Мария взе джаджата и започна да говори с враждебен тон:
- Вижте момчета,нямам против вас, но вече един път успяхте да натъжите и ядосате приятелите ми. За това, ако нямате сериозни намерения към тях е по-добре още сега да се сбогувате, защото преживяха всичко това доста тежко, а да гледаш приятелите си така никак не е лесно.
  Това изобщо не ми се понрави. Не знам какво е разбрал от връзката ни с момичетата, но явно не е достатъчно информиран и реших да му поясня някои неща :
- Виж сега, аз никога не бих причинил лошо на който и да е човек, особено ако е някой важен. Тези момичета помогнаха на моята компания в много тежък период. Ще им бъдем благодарни и задължени до живот. Освен това тук се намесват и чувствата. Мисля, че знаеш какво би направил мъж за жена, която.. за жена, която е важна за него. - секнах гласа си. Какво щях да кажа само аз си знам. Добре, че се осъзнах на време. В този миг учудващо зае позиция и Jungkook:
- Имаме силна връзка с тези момичета. Извиняваме се за причинените страдания и ти даваме мъжка дума, че това няма да се повтори.
  Разбирах гледната точка на този Ники. Вероятно и аз бих реагирал така, за да съм сигурен в човека срещу мен. Времето в България изобщо не беше достатъчно, за да си кажем всичко. Беше ми ясно, че има още много неща.
  След обяда отидохме да вземем Мира от тях и да се запознаем с майка й, по нейно желание. По принцип такива срещи са ми много притеснителни, защото винаги искам да направя добро впечатление и почти никога не е такова. Решихме да вземем цвете на жената, за да покажем уважение.
   Към 16:15ч бяхме пред блока на Мира. Паника беше обзела всички присъстващи. Този момент щях да го разказвам на децата си... Когато вратата се отвори, първо се появи Мира с един голям куфар, а зад нея мила жена, която изглеждаше на около 35-годишна възраст. С Jungkook се поклонихме дълбоко, след това поднесохме цветята и накрая се представихме и казахме на български :
- Приятно ни е да се запознаем.
Бях доста горд с тази част. Тренирах доста дълго време. Усещах обаче неодобрителния поглед на майката. Момичетата й подадоха джаджата, защото явно имаше да ни каже още нещо освен името си.
- Искам много да я пазите! Ако нещо се случи с нея, не ме интересува дали сте Bts или Beatles ще ви намеря и... Да. Да сме наясно с това. Приятен полет! - леле колко са заплашителни хората тук... Май щеше да е трудна комуникацията със семействата на момичетата. Каква ли беше майката на Мария...
  Размислите бързо приключиха, защото бързахме. Първо минахме през апартамента на Мария, за да си вземем багажа, после се отправихме към летището.
  Когато пристигнахме се сетих за онзи момент... Видях пред очите си Мария, Мира и Емили, които се отправят към терминала си и ни махат и повече не ги видяхме. Jungkook направо се разтресе, сякаш е видял същото.
- Момчета стига вече тъжни лица отново ще се видим. - каза Мария.
- ТОВА Е СИГУРНО!! - заяви Jungkook доста смело. Това момче сигурно е чело книги преди да се появи... Да се учи как се отнася с момичета.
  С Ники си подадохме ръцете, а той ме потупа по рамото. Може би имах неговото позволение да съм с Мария, както аз реша. Отидох до Мария и бавно я целунах, за да има за какво да мисли, докато се върна отново. Прегърнах силно Емили и подмиших ръката на Мира,за да си ходим. Jungkook прегърна всички и накрая целуна челото на Емили. Раздялата им беше феноменална. Точно като по филмите. След това maknae-то ми изтича до нас и пое багажа на Мира. Дълъг път ни очакваше.
  Още щом седнахме на тройните седалки се обърнах към Мира и казах:
- Я, кажи сега каквото имаш да ни казваш.
Тя ме огледа зачудено и попита за какво става въпрос.
- Е, знаеш за какво. Момичетата намериха ли си нови момчета, гадженца или поне някой хареса ли ги, докато не общувахме? - зададох въпроса си направо.
- Винаги е имало интерес към тях, но в обратна посока няма. - след това наведе глава и избяга погледа ми.
- При теб обаче нещата не стоят така, нали?
- Това е една от причините, поради които идвам в Корея. Имам какво да кажа на Suga. - отвърна тя, а аз дългоко се разочаровах. Накрая добавих:
-Сподели това, което няма да го накара да бъде тъжен или депресиран. За всичко има време, но ако той иска да знае не го лъжи. Дано състоянието му, не се влоши.
   Оставих я да си размишлява. Пътят не се оказа достатъчно дълъг. Нямах време да мисля  за случилото се. Не исках да стъпвам на земя, осеяна с проблеми...