Сън

Семейството Ми

Нямах време да мисля защо и кога IU е решила да остави животът си в Сеул, просто така. Исках само да знам, че Yun ще е до мен и няма да си ходи никъде. Бях готов да се изправя пред родителите й, за да ги разубедя. Jimin стоеше изнервено до мен и тропаше с крак. Честно казано не виждах причина той да идва с мен. Не трябваше по никакъв начин да изнервя IU, защото после аз щях да си плащам за постъпките му.
Вече таксито ни се виеше по малки улички, когато пред нас отново се изправи голямото и просторно имение. Видях сестрите пред вратата с огромни куфари, които ги заобикаляха. Колата спря, аз отворих вратата и се запътих към момичетатата. Jimin през цялото време гледаше към земята, вероятно не искаше да среща погледа си с този на IU. Качих се по стъпалата пред входната врата и отидох до Yun. Хванах я за ръката и заговорих без да отклонявам погледа си от нея:
-Yun, защо ме нараняваш така? Щеше да заминеш без да ми кажеш? Аз никога не бих ти го причинил...
-Извинявай J, не исках да дойдеш и да се опитваш да ни спреш, защото вече е късно. Имението е продадено. Вече нямаме дом в Сеул. - заговоря тя с най-сладкия глас на света.
-Защо заминавате? - чух тихият въпрос на Jimin зад мен.
-Не те бърка. Защо си тук? - отговори му IU.
-Стига вече! Просто ми отговори на проклетия въпрос! Защо бягаш? Страх ли те е? Защото не успя да се докажеш като най-добрата и едни смешни момчета успяха да те "обезвредят", нали? - говореше Jimin през зъби.
-Защото не виждам смисъл да си пилея времето тук. Прекратих контакта си с Big Hit Entertainment. Ще се занимавам с танцуво и музикално изкуство в една школа, близо до градчето, в което сме израснали. - обясняваше IU. Исках да я хвана за гушата.
-Чакай малко.. какво общо има това с Yun?. Тя ако не иска да си ходи? Ти ще ставаш учителка, ами тя какво ще прави? Ще ти пуска касетофона? - попитах злобно.
-Не, J. Ще се занимавам с химия и биология. По този начин и аз ще мога да си осъществявам мечтите. Все пак всеки има живот и призвание. - обясняваше милата ми Yun.
-Защо не го правите това в Сеул, а трябва да се местите? Карате ме да говоря с родителите ви, ако трябва да ги умолявам. Явно са изпили мозъците ви. Хората идват в Сеул да живеят, а не си тръгват. - приказваше Jimin, сякаш всеки момент ще се разреве.
-Ненавиждам всяко кътче от Сеул. Никога няма да започна на ново, ако не спирам да ви гледам постерите. Хората ме отвращават. Всичко свързвам само с вас, а там няма да е така. Освен това родителите ни не знаят, че се връщаме... - съобщи IU.
-Страх те е! Писна ми да си такава. Правиш се на груба, лоша и силна, а в същото време си като малко бездомно коте, което моли за спасение. Никога няма да се промениш, защото винаги ще бягаш и ще се криеш от живота... - развика се Jimin и охраните дойдоха да го държат, за да не направи нещо по-лошо.
Започнах да разсъждавам като RM. Той винаги измисля най-добрите решения, в трудни ситуации.. Какво би казал... Ааа ето какво:
-Защо не останете в нас, докато самите вие не се почувствате по-добре. Може да ви се отрази ободряващо.
Три глави ме гледаха странно. Накрая Jimin проговори пръв:
-Какво? Ти мислиш, че те ще се съгласят на това? - след това се изсмя лудо.
-Аз съм съгласна. Несигурна съм в решението си, само защото J-hope няма да е до мен. Така през времето, в което сме заедно, ще мога да разбера напълно чувствата ми и да реша дали е добра идея заминаването ми. Освен това звучи забавно. - каза Yun развеселено.
-Като ти приключи тест-периодът ми звънни да ти пратя кола, за да се прибереш. Аз обаче още днес тръгвам.. - скара се IU и започна да носи един по един куфарите си към колата.
-Няма да го позволя.. - каза толкова тихо Jimin, че едвам го чух. Запъти се към IU, хвана й ръцете и започна да говори с много висок тон:
-Разиграваш ли ме? Аз...
-Аз те предупредих да стоиш далече от мен. Няма да излезе добро от това, повярвай ми. Нещото между нас няма бъдеще. - отвърна му тя и продължи работата си. Аз прегърнах Yun и поръчах такси, за да се връщаме към нас.
Не спрях да гледам IU. Беше ми жал за нея. Оставаше сама със злобните си мисли. Може би Jimin имаше шанс да я промени. Прегърнах силно Yun и пуснах сълза върху косата й.
Вкъщи още нямаше никого, за това качих багажа на приятелката ми, в моята стая. Наредихме нещата й, така че да не пречат при влизането или излизането от вратата. След като бяхме готови просто се трупирахме на леглото. Хванах я бавно през кръста и я пошожих в себе си. Исках да я държа близо до себе си, за да не избяга отново.
-Извинявай, че не ти казах, но и аз разбрах в последния момент. Искам да знаеш, че ако зависи от мен, бих живяла вечно с теб.. - каза Yun.
-Ти си малко, сладко, пухкаво бебе!! Нямам търпение другите да се приберат и да те видят. Много ще се зарадват!
Прегърнах я толкова силно, че тя изпищя. След това поспахме известно време. Чух да се тропа от долния етаж и погледнах часовника. Минаваше 14ч. Събудих Yun, за да слезнем при приятелите ми, за да им съобщим. Моментът, в който момичетата я видяха й се нахвърлиха и започнаха да я прегръщат. Явно вече знаеха, че тя ще остане. За жалост нямаше да са много време заедно..
Остатъкът от деня мина като сън. Една част от хората се бяха отделили по стаите си, за да имат време насаме с половинките си. Така направихме и с Yun. Днес беше време за спокойствие и отдих.
Привечер Jin ни извика всички в трапезарията, за да му помогнем с подготовката за вечерята. Когато масата беше напълно готова, членовете на Bts, заедно с техните партньорки се разположиха на масата . RM отвори подобаващо тази вечер с тържествените си думи:
-Тази вечер, както и още много за напред Yun ще ни прави компания и ще бъде част от живота ни. Изключително щастлив съм да знам, че не е заминала никъде. Добре дошла в семейството!
След това вдигна чашата си над масата и всички отпихме. Виждах щастието изписано в очите на Yun. Такава сила и подкрепа може да се усети само в нашия дом. Бях благодарен на живота за всичко, което ми е дал. Освен за това, че на вратата се почука. Отидох аз да отворя, защото бях най-близко до вратата.
Когато отворих входната видях IU, заобиколена от куфари.
-Промених си решението. - каза тя, а зад себе си чувах бясни стъпки, сякаш от някакъв приближаващ се динозавър.
-IU... Ти дойде.. - говореше Jimin през сълзи от щастие.
-Да... След няма и месец.. Ето ме на вратата ти, като просяк.. Идвам.. - тя щеше да се разплаче всеки момент.
Реших просто да пренеса всички куфари към хола, за да ги оставя насаме. Компанията ми ме гледаше странно и въпросително от трапезарията. Не посмях да кажа нищо. Оставих Jimin да се оправя със създалата се ситуация, която не бях предвидил.
Не след дълго двамата се появиха в трапезарията. Всички ги гледаха изпепеляващо, но никой не посмя да критикува или да обижда. Двамата се настаниха възможно най-далеч от Емили и Jungkook. RM отново заговори :
-В нашата къща винаги ще има място за всеки, който търси подкрепа. Моля да посрещнете IU подобаващо.
Всички се изправихме с чаши в ръце. Чукнахме стъклените съдове и започнахме да се храним наново. Yun грееше от щастие през цялото време. Веднага след вечеря се отправихме към стаите си, защото сутринта трябваше да изпращаме Емили, Мария и Мира към самолета им. Определено щяха да липсват на всички, но вече дойде време, в което трябва да се трудим, за да може един ден отново да сме усмихнати и щастливи... Заедно.
Jimin донесе завивки и одеала на IU, за да може да спи спокойно на дивана, а всички други побързаха да се изнесат.
Хванах ръката на Yun и я погледнах. Тя вече спеше дълбоко. Целунах челото й нежно,след което повдигнах главата й, за да я поставя на гърдите си. Винаги съм искал крехкостта й да намира упора в мен, а днес го почувствах повече от всеки друг път. Знаех, че ще я защитавам и подкрепям вечно, защото така беше написан пътя ми-да бъда с нея.