"Това беше последният ден на момичетата в Сеул. "-помислих си, докато правех чай на кухненския плот. Усмихнах се на свежото и спокойно утро. Никой не се беше събудил.
Отидох до дивана, качих си краката на масата и се зачетох в любимото ми списание.
- Олее, какво красиво якенце.. - казах си аз и разлистих следващата страница.
-Да, наистина е добро. - подсмя се Jin от вратата.
- Добро утро, свежарке.
-Хич не е добро. От няколко дена си отлагаме задълженията.. Имаме толкова работа за вършене. Kim е бесен, че не сме се появили вчера в студиото. - гръмко каза той.
- Да, знам. Покрай новите ни дружки всички забравиха за реалния свят. За това днес със сигурност трябва да отидем, независимо дали някой иска или не. - успокоих Jin и продължих да разглеждам модните тенденции.
Скоро вратата отново се отвори и влезна Мира, а след нея Suga. Отново бяха прекалено усмихнати. Предполагам се разбираха добре, въпреки че аз нямаше да се държа като тях, ако бях на тяхно място.
-Добро утро на всички! - шумно извика Мира през устройството й.
Отвърнах с :
- Good morning.- След което започнах да говоря на родния си език. - Днес ще ходим до студиото, така че като всички са готови ме извикайте от стаята ми. Няма да закусвам.
- Добре. Предположих. - отвърна ми Suga. Поклоних се и излезнах.
Качих се в стаята си и продължих да си пия чая и да си чета. Нямаше и 5 минути, когато на вратата ми се почука.
- Дааа кой е??
-V е.
-Влизай. - казах.
V закрачи към мен. Беше сам. Странно, очаквах и той се появи с новия му спътник в живота. Клекна пред леглото ми.
- Как си? Тези дни не съм си говорил с теб.-отбеляза той.
-Предполагам е защото си зает. В това няма нищо лошо...
-Днес ще съм за последно зает. - засмя се горчиво. - Така че от утре ще виждаш само стария V. - продължи да се присмива.
- Аз и сега виждам стария V. Просто не е толкова досаден, защото си изкарва изблиците на някой друг. - започнах и аз да се смея. Цялата ситуация ми беше забавна. Любов за три дена и после три месеца щяха да ми реват на рамото за тези момичета. Но какво да ги правя..
- Аз дойдох и да ти кажа, че никой не е гладен и мислим направо да ходим към студиото. Там ще ядем нещо. - каза V докато се изправяше от клекналото си положение. Кимнах и му казах, че слизам след минута. Той тръшна вратата след себе си- навик, който ме подлудяваше.
Преоблякох се с удобни дрехи за танцуване. Погледнах се за последно и леко сресах косата си.
Долу цялата гвардия ме чакаше. Всички облечени и обути. Чак ме изплашиха. Никога момчетата не са били толкова бързи.
Пред нас ни чакаше Kim с бусчето ни. Качихме се и потеглихме. По пътя цялата група пя и се забавляваше. В дните преди да се появат момичетата, всички бяхме унили и в застой. Kim непрекъснато ни караше да излизаме някъде, а ние не излизахме от вкъщи. Не сме се чували и с родителите си от доста време. Не сме излизали от Сеул. Лутахме се безцелно.
Когато стигнахме студиото, групичката ни съвсем се оживи. RM започна да обяснява на момичетата от кога сме тук, какво правим тук и всички подробности от обичайния ни свят.
Влезнах в репетиционната и първото нещо, което видях не беше любимото ми огледало, а две женски фигури. Очите ми се отвориха. IU стоеше в средата на залата, а до нея се полюшкваше още едно момиче. Усмихнах се глупаво и побързах да изляза от стаята.
Пред вратата беше застанал Jungkook и водеше тълпата към мен.
-Хайде да ходим в студиото. - казах достатъчно строго, но нито някой ми обърна внимание, нито ме послуша.
Всички се изсипаха в залата, в която по принцип танцуваме... Температурата в стаята рязко се увеличи. Очаквах сърцето ми да се пръсне.
- Здравейте и на вас момчета. - лигаво заговори IU.
Всички й отвърнаха без момичетата, които вероятно не знаеха какво говорим. Момичето до известната певица ме гледаше тъжно и умолително.
- Кого сте ни довели? Няма ли да ни ги представите.. Какво възпитание само. - започна пак да говори IU със злобен глас, който само тя притежава.
В залата се чу ехо на женски глас, който не говореше корейски. Всички се огледахме. Забелязах почервенялата Емили да крие устройството си зад гърба на Мария. Всичко ми стана ясно. Просто е искала да разбере какво говори IU, но не е очаквала да се чуе толкова високо.
- Аз съм Мирослава. Това са Емили и Мария. Не сме от тук както забелязваш и за това говорим през тези устройства. Ако искаш да говориш към нас или за нас ще ти го дадем. - не можех да повярвам какво виждам. Мира явно каза всичко това, за да предпази постъпката на Емили, а в същото време успя и да предизвика IU. Певицата се фръцна грациозно като не изпусна възможността да погледне Jungkook. След това продължи да се кърши пред огледалото. Дори не й се получаваха танците...
-После може да се върнем.. Сега да ходим в студиото, че ни чака работа. - казах и всички се съгласиха.
Може би следващите 4 часа бяха скучни за момичетата, но ние поработихме усилено. Всички много се постараха. Репетирахме песни за концертите ни в Европа. Записахме две части от новия ни сингъл. Мария, Мира и Емили или ни се радваха през стъклото до Kim , или излизаха да пушат на терасата. Не ми харесваше това, че пушат, защото мисля и за момчетата. V е много податлив на подобни неща. През цялото време се чувствах идеално с групата си, защото те отделяха време и за нас. Може би просто съм ревнувал,но сега всичко беше по-пълноценно : работата, екипа и живота ни.
След като изтощихме гласовете си беше ред и да потанцуваме. Моята любима част. С тихи стъпки влезнах в залата и изплашено погледнах огледалата. Онази змиорка я нямаше. Сега се сетих и за момичето до нея. Изглеждаше ми много лачезарна и някак си симпатична. Не я бях виждал до сега.
Забравих за момичето веднага щом чух първата песен от колоните. Всички се раздвижиха, за да загреем,а момичетата седяха на пейките. Която и песен да пускахме те я знаеха. Мария през повечето време танцуваще изправена до тях и на места се опитваше да ни запомни някои движения, които не ги е осъвършенствала. Мира и Емили припряваха и започнах да се чудя дали не са били толкова луди, че да се запишат на уроци по корейски.
След известно време с момчетата много се изморихме и отидохме да починем малко и да пием вода. На мен още ми се танцуваше и подканих Мария да танцува с мен. Мира, RM, Jimin и Jungkook започнаха да пеят някаква балада на английски и аз завъртях дългокосото момиче. Танцуваше добре като за човек, който не се занимава с това. Усмихваше ми се през цялото време. Засрамих се на половината пъти и чувах подигравателния смях на V зад гърба си. Като приключихме ни ръкопляскаха и тогава подканих всички да танцуваме заедно. Дълго време умолявахме Емили и накрая стана с останалите.
Танцувахме достатъчно дълго, за да ме заболят краката отново. Седнах и се загледах в групата весели хора. Всички танцуваха сякаш сме на сцената пред милиони зрители. Беше красиво да наблюдавяш. Бях свикнал да влагам сили, за да изглеждам добре на сцена. Сега виждах през очите на A. R. M. Y. и знаех какво харесват в нас.

VOCÊ ESTÁ LENDO
Сън
RomanceИсторията е относно три момичета влюбени в музиката на една момчешка група, която ги кара да мечтаят и вярват в себе си. Копнеят един ден да се запознаят с тях. Когато постигат целта си нещата се променят коренно и трябва да се преборят с преградите...