Сън

Jungkook

Пребледнях като видях кой ме търси. Скочих от стола и излезнах от стаята. Мисля, че Емили видя името на телефона ми.. Страшен глупак съм...
- Ало? Kokie? Чуваш ли ме?.
- Да. Как си IU?
-Аз съм фантастично и те чакам в студиото да обсъдим новото ви парче. Kim отново ме покани. Много се радвам. Разбрах, че някакви момичета са при вас? - чаках да стигне и до тук...
- Да. Съвсем случайно се запознахме и ще спят в нас, докато не тръгнат. - казах с глас, който не беше моя.
-Чудесно. Хайде побързай!
-До после. - казах и побързах да затворя телефона.
  Точно сега ли трябваше да се случва това... Борех се за тази жена от години и когато тя най-накрая да ме пожелае аз гледам към друга... Объркан съм.. Не знам какво изпитвам вече. Усещам някакъв магнит към Емили, сигурно, защото сме близки по възраст или защото и тя е срамежлива, или може би детското и невинно излъчване, което има... Не знам какво да правя...
    Влезнах в трапезарията и усетих 9 изпепеляващи погледа върху себе си, но един ме унищожи. Емили седеше вцепенена към мен и не помръдваше. Стоях изправен като наказан пред нея и се чувствах виновен за случилото се. Не бях направил нищо нередно. Защо тогава изпитвах такива чувства?
Реших, че трябва да съобщя какво ми е казала IU и на останалите. След като приключих започнаха  коментари:
- Е, в такъв случай вие отидете до студиото, аз няма да ходя. - каза RM.
Останалите също се съгласиха с него, а момичетата гледаха объркано. Всъщност никой от компанията не харесва IU. Според тях тя е прекалено надута и високомерна и щяла да ме промени и мен. Явно наистина съм хлътнал по нея, за да не го забелязвам.
  Помълчахме известно време на масата. Усещах погледа на Емили през спуснатата й полу кестенява, полу червена коса. Имаше красиво омбре, като огън. Чувствах се неудобно, защото исках и аз да я погледна, но знаех, че ако това се случи и двамата ще се смутим.
  Беше като игра. Който първи погледне другия - изгаря.
Накрая се реши, че днескашния ден ще е за забавления и ще заведем момичетата в игрална зала, ще се разходим и ще им покажем някои забележителности.
   С момчетата седяхме вече 10 минути пред къщата. Чакахме Емили и Мира да се преоблекат. Всички чухме странни звуци от коридора:
- Хасън гил дживива айшкулсун хартишок глевер! - крещеше някой. После този странен език се превърна в подобие на наши звуци, а накрая имаше италиански акцент. Всички бяха озадачени.
На вратата се появиха момичетата разплакани от смях, придържайки коремите си, все едно ще се пръснат.
-Какво беше това? - попита Jimin.
- На Емили невероятния измислен език. - отвърна Мария на пресекулки. Още време им трябваше да се успокоят, а ние избухнахме в смях. Не съм очаквал Емили да говори толкова смело и високо. Отидох до нея и я помолих отново да каже нещо на нейния извънземен език.
- Не, не.. Опасно е. - засмя се тя. Явно се е отпуснала- помислих си аз. Тръгнахме по алеята. V отиде до Емили и започна да говори на неговия си език, при което тя му отговори и започнаха да блещолевят безсмислици. Това продължи докато не стигнахме първите големи сгради на града. V прегърна Емили и тя се усмихна. Той знаеше как да предразположи хората, но аз не. За това просто му завидях и гледах как тя подскача по улицата и се опитва да прави професионални снимки на сградите.
   След час ходене събрах нужната смелост и отидох до нея.
- Може ли да видя тази снимка. - попитах.
Тя се обърна към мен и ме снима. След това ми я показа.
- За тази ли говориш? - засмя се лудо. Замислих се колко ли страни има това момиче. Засмях се и аз и продължихме да ходим, а зад себе си чувах удобрителни похвали от RM и J-hope. Добре че говореха на корейски, защото щях да умра от срам... Започнах да правя комплименти на Емили за това, че снима добре, а тя се изчерви отново и изпадна в изтеричен смях. После и аз започвах да се смея. Страшни деца бяхме. С всяко следващо изречение бях по-уверен в себе си, но усещах, че ще са ми нужни години, за да я разбера напълно.
Видях как Suga показва на Мира някакви птици и реших и аз да обяснявам на Емили къде сме и какво сме правили с групата на тези места. Стори ми се, че й е интересно и в този момент бях готов да прегърна Suga за идеята.
  Нямах представа, че такъв тип излизане ще ме зарадва толкова. Винаги съм си представял момичето до мен певица, с която да направим обща кариера и това да ни е живота. Не съм знаел, че с едно толкова обикновено и земно момиче бих си прекарал много по-добре от фантазиите ми. Понякога сънищата не са толкова добри, колкото самата реалност...
Вече си представям как взимам Емили с мен по турнета и й разказвам за местата, които разглеждаме. Изглежда феноменално.
  От толкова фантазиране тотално забравих на къде се бяхме запътили и установих, че вече сме пред игралната зала... Не трябва така да си отклонявам мислите.. Не трябва да имам такива мисли..