Сън

Отново Проблеми

Всяка следваща сутрин се събуждах с по-голямо главоболие от предната. Майка ми непрекъснато ми досаждаше. Когато се върнахме от Корея й разказах почти всичко. Знаеше, че сме се запознали с Bts, но изобщо не беше развълнувана. Нито майката на Мира, нито тази на Мария харесваше групата. В това число и моята.
   В последно време се справях добре в университета и си взимах всеки изпит. Отношенията с колегите ми също бяха добри. Човек ще си каже, че животът ми е перфектен. Да, ама не.
  Мира и Мария непрекъснато бяха напрегнати. Всички се бяхме притеснили за Suga, но Мира беше изпаднала в огромна депресия. Спря да се храни нормално и будуваше, защото очакваше телефона отново да й звънне.
   Мария непрекъснато получаваше съобщения от V, но не му отговаряше. Беше прекалено ядосана и казваше, че винаги може да постигнеш нещо, стига да го искаш достатъчно. Все още обвиняваше момчетата за дългото време, в което не ни потърсиха.
  И ето ме мен. Не съм получила нито едно писмо, съобщение или поздрав от Jungkook. Въпреки това не показвах болката си. Двете бяха късметлийки. Момчетата, които харесваха отвръщаха на техните чувства. Аз трябваше да гледам как мечтата ми с всеки изминал ден се изплъзва през ръцете ми. Сега вероятно си живее живота с IU и си пеят весело.
   От време на време Jimin ми пишеше. Радвах се, че поне той се сети за мен. Успяваше да ме развеселява понякога. Нямах чувства към него, но го усещах близък. Знаех, че мога да му споделя всичко и въпреки това криех мислите си в мен. Той ми споделяше как са и какво правят. Разказа ми за припадъка на Suga и разярените мениджъри на Bts.
Момчетата били непрекъснато заедно и поддържали веселия дух на хората в болницата. Изнасяли са концерти, подарявали са сладки неща, с което допринесли и за своя имидж. Въпреки всичко Big Hit Entertainment трябвало да решат какво ще се случи с групата. Имало голям шанс да я закрият, а на тяхно място да се изгради съвсем нова.
   Не посмях да питам Jimin какво става с Jungkook. Прекалено срамно беше. Освен това си мислех, че ако заговоря за него има шанс да се разплача като малко дете. Jimin беше казал единствено :"Всички са добре от групата. Някои момчета сега трябва да поемат тежестта от инцидента и за това разиграват театър пред медиите, други се окриват като мишки, а трети дават обяснения по интервютата."  Това ми даваше повод да си мисля, че Jungkook не е с IU, а е просто заради рейтинга на групата. Нямаше как да разбера.
   Един ден отидох в Мария след упражненията ми. Естествено, тя изглеждаше потресаващо зле. С къдрава бухнала коса, дрехи, с които спи и торбички под очите. Отидохме на терасата и запалихме първите си цигари. Обичайните реплики от рода "Как си?", "Как мина днес?" и "Справяш ли се?" бяха първите ни думи. Мълчахме известно време, след това тя ме попита:
-Още ли не те е потърсил?
-Не. Вероятно няма и да го направи. За сметка на това си пиша доста често с Jimin. - засмях се.
- Това е добре предполагам? - отвърна тя.
-Мда. Поне имам някакъв контакт с тях,но се замислих, че ако не се бяхме запознали с тях... може би нямаше да се случат тези неща..
- Всяко нещо е с цел. Ако не сме били ние, то след време са щели да бъдат други момичета и така. Не можем да се обвиняваме, защото сбъднахме мечтата си.
-И ти си права.. - казах аз и реших да си задам следващия въпрос директно. - Ти защо не отговориш на V? Личи си, че му пука за теб, а и явно наистина не са имали друг избор..
- Защото донякъде ме е страх.. Ако нещата потръгнат какво ще обяснявам на майка ми. Тя е страшно против момчета, които не са българи. Чисто и просто расистка. Ще е много трудно и виждането ни. Аз няма да си зарежа живота тук, за да бъда с някой на другия край на света...
- Знам, но никога не знаеш какво ще стане и трите майки имат едно мнение. Ще е трудна връзка, но както ти каза по-рано "Всичко се случва с цел". - бях много мъдра, направо си се кефех на себе си. След това Мария смаза и това самочувствие с думите:
- Като си толкова умна, защо не пишеш на Jungkook. Вероятно всичко това с IU е просто един филм. Сигурна съм, че той те харесва. Нищо не ти пречи.
- Когато ти отговориш на V, тогава аз ще пиша на Jungkook - засмях се бурно.
- Много добре знаеш колко обичам да ме предизвикват. - каза ми тя и се усмихна дяволито.
- Неее, стигаа. Няма да му пишаа!
-Съжалявам вече го каза.. - тя взе телефона си и отвори пощата. Прочете последното съобщение от V чрез "Google translate" - "Моля те Мария отговори ми. Ще разбереш всичко. Ще ти обяснявам с години, ако трябва само ми дай шанс. Не искам повече от теб.."
-Как да отговоря на това? - попита ме сериозно и аз се замислих.
  Ами ако V разкаже нещо за Jungkook? Щеше да е хубаво. Още по-добре щеше да е V да го накара, да ми пише. Щях да умра от страм, но и щях да се зарадвам. Наистина обаче, ако всичко вървеше наред най-вероятно щях да се чувствам като Мария. Такава връзка трудно би оцеляла във времето. Даже никак. Нито аз знам корейски, нито той български. Дори нашите да го харесваха, те нямаше да се разбират добре. Дали не трябваше да се радвам в тази ситуацуя?
-Ще напиша едно просто "Здравей". - прекъсна мисълта ми Мария.
-Да, става. Обаче няма да пиша на Jungkook. Очаквам той да се сети. - казах аз.
   Мария изпрати съобщението и зачакахме...