Сън

Пореден Работен Ден

Вече минаваше 4ч. сутринта. Хората се бяха разотишли, а ние останахме да помогнем на екипа, за да свършим работата си по-бързо. Suga и Jin бяха откарани в болницата, заедно с Мира. На единия трябваше да му се провери състоянието и да му се помогне с медикаментите, а на другия май му се налагаше да остане за кратко в болницата, защото се е разболял тежко. Естествено, че това щеше да се случи. Ние не сме направени от камък. След като оправихме всичко към 5ч. се отправихме към хотела. Време беше RM да "тегли ушите" на V. Събрахме се в стаята и зачакахме нашия лидер да заговори.
- Мисля, че ви е ясно какво ще говоря сега.. Има ли нужда да пояснявам? - попита RM.
-Не, излишно е. - отвърна V.
- Бесен съм. Дори не знам какво да обяснявам сега пред борда. Обещах им, че ще ви държа под контрол, че ще внимаваме за напред да няма издънки. - повишаваше тон.
На вратата се почука и Jimin я отвори. Беше Yun.
-Yun какво правиш тук, миличка. Толкова рано? - казах аз и отидох до нея. Хванах й ръцете. Беше премръзнала.
- Всъщност ви наблюдавах през цялото време. Ядосах се на сестра ми, че ви причинява само беди, извинявам се от нейно име. Тя не е такъв човек по принцип, но явно усеща, че я засенчвате. Освен за това идвам да ви кажа, че хората много харесаха изявлението на V. Журналистите имат за какво да пишат. A. R. M. Y. подкрепя връзките на своята любима група и винаги ще е с нея, независимо какво става. Друг е въпросът, че скоро ще започнат спекулации кое е момичето и дали другите от Bts имат връзки също. - каза тя. През цялото време я прегръщах.
- Защо не дойде при нас. Мръзнала си цяла нощ. IU няма ли да ти е бясна, че си с нас? - попитах притеснено.
-Няма проблем вече й казах. С нея ще се разправям по-късно. - отвърна ми тя, а аз малко се успокоих.
-J-hope, Yun седнете вече. Не сме приключили разговора. - каза строго RM, а ние изпълнихме заповедта му. - Не можем да си позволяваме такива своеволия. Разбирам, че сте влюбени, разбирам, че ви е дошло до гуша и да сте командвани, но дайте по-кротко вече. Ако мениджърите не са доволни, няма значение, че хората са харесали цирка на V. Отивайте да спите и утре в 10 ви чакам на закуска. Не ме мразете. Просто искам да сте сериозни поне за малко, докато отмине всичко това. И друго.. трябва да решим какво да правим с IU, защото за напред ще си имаме проблеми. - при това свое изречение гледаше към Yun.
Всички се съгласихме с думите му. Не беше негова вината, нито наша, но трябваше да положим усилия, за да продължим кариерата си. Остатъка от вечерта го прекарах с Yun. Беше уникално да спя до нея и да мириша косата й. Защо беше толкова разчлична от IU и по-важното, можех ли да й вярвам?
*Suga*
Не можах да спя никак добре.. Усещах, че и Мира не беше спокойна. В болницата не ме бавиха много, защото няма какво да направят. Не бях пипнал вирус, но ми казаха, че е необходимо да тренирам повече в басейна и да не губя тренинг. За разлика от мен обаче, Jin беше доста зле. Беше на системи и му прилоша от абоката. Дадоха му различни видове хапчета, чайове и му препоръчаха да седи на топло.

Вече минаваше 10:15ч. за това трябваше да събудя Мира и да ходим към салона, за закуска. Едвам успях да си придвижа ръката. Тя явно беше вече будна, защото ми заговори с весел тон:
-Добро утро. Готов ли си да хапваме?
-И още как! - отвърнах й аз. Това момиче толкова много се стараеше, да се чувствам добре. Не показваше, че е изморена, че я боли нещо или че й е писнало от инвалид като мен. Беше винаги усмихната и готова да ми помогне. Ценях всеки миг с нея. Помогна ми да се преоблека и ме свали по асансьора с количката. Вече се беше научила перфектно как да борави с неподвижни хора.
Когато пристигнахме, всички вече бяха на масата и сякаш ни чакаха да се появим, за да започнат да се хранят.
-Добро утро, извинете, че се забавихме. - казах аз.
- Няма никакъв проблем. Сядайте, защото нямате време за почивка. - отвърна ми RM.
-Какво? - попитах леко ядосано.
- Знам, че Jin едва се държи и го тресе, а на теб не ти е лесно, но днес имаме фен среща в 14:00ч. До тогава правете каквото искате, но живи или мъртви трябва да се появим. - отвърна ми той.
Сутринта започна с лоши новини. Yun седеше до J-hope и се чудеше на къде да гледа. Накрая добави :
- Аз мога да се опитам да говоря със сестра ми. Ще направя всичко..
-Не, няма нужда. Ние ще се погрижим. - прекъсна я J-hope. Беше прав. Не й беше работа да се бърка, освен това щеше да се скара със сестра й и така, съвсем щеше да стане зле.
Най-накрая започнахме да ядем. Въпреки обстановката и напрежението, всички изглеждаха спокойни и щастливи. Учудващо, Емили седеше между Jimin и Jungkook, но сякаш се разбираха. Тя говореше и с двамата. Като че ли нещата между тях се бяха оправили. Мария се опитваше да успокои RM като му казваше, че всичко ще се нареди и да не се притеснява прекалено много, за да не му се случи нещо. Вадеше от чантата си всякакви успокоителни неща и ни ги раздаде. Каза:
-Пазете силите и нервите си за волейбола!
-Какъв волейбол, змиорке? - попита V.
-Преди да си тръгнем ще направим двубой, за да ви бием. Така че от сега събирайте сили загубеняциии. - извика тя и всички избухнаха в смях. Как може да са толкова еднакви с V. Въпреки простотиите им, винаги ни разсмиваха.
След закуската всеки се отдели за кратко. Едни бяха на Spa, други на боулинг, а аз бях с Мира в стаята си. Решихме да играем на шах. Много й отиваше да мисли. Въпреки че ме разбиваше и чувах непрекъснато "шах и мат", бях най-щастливият инвалид на света. Обичах я безрезервно.
Когато стана 13:30ч. всички бяха пред хотела, готови да продължим работата си. Момичетата вече бяха част от екипа ни и най-вероятно щяха да идват с нас и за напред. Радвах се, че са в коледна ваканция..
Залата на фен срещата, както винаги беше пълна. Тук за втори път се срещнах с любовта на моя живот. Всички усещахме носталгичната атмосфера. Започнахме да си споделяме как сме изглеждали и какво сме си говорили. Накрая всички благодарихме на V, че успя да накара момичетата, да останат с нас.
Вече феновете ни влизаха. Бяхме загряли и запасени с много енергия. Мира и останалите седяха плътно до нас, отново с шапки и маски. Помагаха ни, когато някой имаше нужда от нещо,но най-вече тяхната подкрепа ни държеше живи.
Изведнъж някакво момиче започна да пищи:
-Това е гаджето на V, тя е тук! - докато го казваше, сочеше Мария.
Цялата група се спогледа. Ами сега?