Сън

Kim

Втори ден пред кабинета на Д-р Чунг-Хе .Установи се, че Suga има квадрипареза. Състояние, което не позволява на четирите крайника подвижност. Според докторите се е получило от нервни смущения - инсулт и от неправилното ядене на Suga. Вероятно проблемите с ухото и случилото се след раздялата с Мира му е повлияло на нервната система. След караницата онзи ден сме успяли да докараме и инсулта. Сега той е обездвижен. Не се знае до колко е сериозна болестта и дали има шанс за него да проходи.
   Дълго мислих какво да правя. Обясних ситуацията на моите "шефове", които реагираха много скептично, но се ядосаха, защото един от идолите е в болница, а за тази седмица имали цели четири интервюта. Освен това трябвало да се даде обяснение на медиите за случващото се. Обвиниха ме, че съм показал съобщението, което са ми изпратили момичетата.
   В рамките на един час ги молех да направим връзка между групата и техните приятели от България. Трябваше да си изяснят много неща и да им кажем поне за състоянието на Suga. В крайна сметка, след дълги уговорки и преговори те се съгласиха. Аз се успокоих и си помислих, че има шансове всичко това да се оправи.
   Съобщих на момчетата новините. Не бяха особено щастливи, заради другаря си, но усетих облекчението им.
  Влезнах в стаята, където беше Suga. Знаех, че той няма да може да говори. Бяха му сложили упойка. Изглеждаше заспал, но знаех, че изпитва невероятна болка в момента. Доближих се до него и казах:
- Дръж се момчето ми. Родителите ти идват насам. Ще кажем на Мира всичко. Ще й обясним какво се случва. Само се бори и се успокой. Потърпи тази болка. Извинявам се за всичко, което ти причиних. На теб и на останалите. Имахме ви за кристали.-твърди,красиви и готови за блясък. Забравихме, че и вие сте като нас - обикновени хора... - стиснах ръката му. Поклоних се. Постоях до леглото му. След известно време влезнаха родителите му. Оставих този момент на тях. Отправих извинения и към тях.
   В коридора всички ме очакваха. Не бяха яли и пили нищо, от както се случи всичко това. "Чудесен екип" казах си аз.. Чакаха своя брат както куче собственика си. Знаех, че ще са невероятни, още когато ги сформирахме.
  - Suga изглежда заспал. Препоръчвам ви да не се опитвате да влизате и да пречите на докторите. В момента само усложняваме ситуацията като седим тук. Трябва да се храните и да се раздвижите. Седите с тези дрехи и вече миришете. Предлагам да отидем до вас, да вземете един душ и да измислим какво да правим заедно. Дали да звъннем или да пишем на момичетата, въпреки че те ще се притеснят и ще искат да дойдат веднага. - казах, докато всички ме слушаха спокойно. - Нямам нищо против това, но Suga в този момент може и да не желае Мира да го вижда така, а и освен това може да му повлияе на състоянието. Хайде сега да тръгваме.
   Всички станаха без да коментират казаното от мен. Jin ме прегърна и тръгнахме към вана ни. Пътувахме мълчаливо.
   Още щом влезнахме в къщата V отиде до стаята си и донесе лаптопа си. Явно не искаше да бавим това и вероятно нямаше да ме оставят, докато не изпратим писмото.
- Добре момчета сега какво да напишем? - попитах.
- Аз искам да говорим с тях. - каза V.
- И аз искам да ги гледаме. - съгласи се Jungkook.
-Ами добре, но при тях в момента е вечер.. Така че не знам дали не спят вече.-казах внимателно.
- Не ме интересува, звъни на Мария, Емили ще е в тях. Те често спят заедно. После ще кажат на Мира и тя ще се включи в разговора. - каза V.
- Охх момчета... Добре.
  Влезнах във Facebook профила си и намерих Мария. Звъннах й с камера. Тя ми затвори. Опитах втори път и тя пак затвори. Тръгнах да говоря, когато V взе лаптопа и звънна отново. Мария вдигна. Беше взела устройството, защото първо говореше на български.
- Какво искаш от мен? ОСТАВИ МЕ НАМИРА! - кресна тя.
V се напрегна до мен и се усмихна. Взе джаджата си и каза:
-Мария. Аз съм.. Трябва да ти кажа нещо. Знам, че не спиш и че Емили е при теб. Също знам, че играете на Mobile ledgends. Просто ме изслушай. - каза с треперещ глас той.
Тя мълчеше. Чуваше се просто шумене. Сякаш се местеха чаршафи. V продължи да говори леко и бавно:
- Имаме да ви кажем нещо много важно. Знам, че ни мразите, но ни изслушайте. Добави първо Мира в разговора. - тя отново не му отговори просто добави Мирослава в конферентния разговор.
- Ало, Мария? Какво има? - каза полузаспало Мира.
- Здравей, Мира. Аз съм V. Аз..Ние...трябва да ви кажем някои неща.. - започна наново V.
- От къде си сигурен, че искам да го чуя? - попита Мира.
- Знам, че със сигурност те интересува... - каза Jungkook. От слушалката на Мария се чу хрипане. Явно наистина Емили е с нея.
V бавно и внимателно обясняваше всичко от началото. Аз добавях и потвърждавах, където беше необходимо. Момичетата слушаха и не отговаряха. Когато стигнахме до частта със Suga Мира извика. Изплаши се много. Когато разказът ни свърши RM каза :
-Не знаем какво да правим.. Мислим, че не е добра идея да идвате сега в Корея, въпреки че много искаме. По-добре е малко да мине време и състоянието на Suga да се стабилизира, за да не се случи нещо с него. Никой не иска това.
- Разбирам. - отговори Мира.
- Отново повтарям бихме искали да сте тук, но ситуацията е деликатна.
-Да, разбрах вече. Ще ме уведомите ли, когато се събуди? - попита Мира.
- Вие ще си говорите често... Ще ти чува гласа. Може и да му даде сили да се пребори с травмата. - казах аз.
- Кога ще може Мира да го види? - попита Мария.
- Ще говорим и с докторите и ще ви кажем тяхното мнение. До тогава ще поддържаме връзка. - казах.
- Не искаш ли да видиш и мен? - попита V. Мария отново замълча.-Разбирам те... Явно наистина не искаш да имаш общо с мен...
Не се появи отговор. Казах на момичетата, че при първа възможност ще им се обадим отново. Мира и Емили казаха чао, а ние гласно отговорихме. Какъв ли стрес им създадохме...
V отиде в стаята си и започна да бута и чупи. Никой не посмя да влезе в стаята му. Jungkook излезе през вратата. Вероятно се беше отправил към езерото. Jimin го последва. Останах с възрастната част на Bts. Момчетата ме потупаха по рамото и казаха, че този път съм се справил много добре. После седнаха до мен. RM допълни :
-Няма какво да направиш повече. Момчетата ни са импулсивни и действат преди да мислят. Вероятно никой не ти мисли злото. Просто сега е време всеки да си преодолее яростта и да превъзмогне егото си. Бяха леко смачкани от момичетата. Трябваше да се съвземат. Дойде им в повече този разговор.
  Съгласих се. След това се загледах към наградите по стените в хола. През цялото време се борех с тях и ги подкрепях. Това ли беше краят на Bts...