Сън

Отговор

Дълго време чаках V да отговори на съобщението ми. Колкото и да се притеснявам за бъдещето ми, не можех да го отбягвам вечно. Освен това чувствата ми надделяха егото.
Една нощ получих обаждане от непознат номер. Дълго време не телефонът звънеше, защото бях прекалено сънена. Накрая не издържах и вдигнах:
-Ало? - казах с най-мъжкия глас.
- Здравией! - чух гласът на V. Макар и да не произнесе правилно думата, изключително много ме зарадва и бързо се съвзех. После заговори на корейски и търпеливо изчаках превода от тамагочито. Думите му гласяха:
- Съжалявам, че не ти отговорих бързо. Преди няколко дена започнаха упражненията на Suga в басейн. Трябваше да стоим при него и да го подкрепяме. Започна да движи главата си и някои части от лицето. Нямам търпение вече да е жив и здрав, за да може да танцува. За това всички отделяме време и му помагаме. Повтаряме му колко добре се справя. Не знам дали си разбрала, но Kim е взел билет на Мира и в най-скоро време ще дойде, за да се видят. Имат какво да си кажат,но мисля, че всички имаме нужда да си споделим. Проблемите в компанията още съществуват и обмислят какво да правят с нас. Общо взето положението не е цветущо, но пък се свързахме с вас, а Suga има напредък.
Докато слушах обясненията му намерих тамагочито си и заговорих и аз през него :
- Радвам се за Suga! Надявам се и всички останали да са добре. Въпреки трудния период, аз вярвам, че всичко ще приключи бързо и ще се оправите. - говорех, сякаш никога не съм прекратявала контакт с него,но го усещах странно и непознато.
- Аз пък се радвам да чуя гласа ти.. Чувството е невероятно.
-Да, но това е прекалено странно. Не може да си говорим така през телефона и тамагочитата. Направо е дразнещо цялото чакане, а и звукът се разваля. - промених темата без изобщо да съм тактична.
-Ти сама ли си между другото? Или може би Емили е у вас? - устата ми в Сеул се беше отворила твърде много... Бях му споделила, че не живея с родителите ми, тъй като по принцип съм от провинцията, но от както уча в София живея сама. Ето защо Емили често спеше в нас. Тази вечер по случайност бях сама. Но защо ме пита?
-Ъмм да.. Защо? - колебливо казах.
- Стори ми се, че нарочно говориш тихо, за да не събудиш някой, както и да е.. Ти как си? - попита той.
- Добре съм. Справям се. Все едно и също. Ти?
-Аз никак. Нито спя, нито ям, по цял ден обикалям болници, студийни зали, компании и такива неща. Заспивам в момента, в който се прибера. Мисля за теб през останалото време или те сънувам, че отново идваш с приятелките си. Всичко е както беше преди толкова много време. - каза тъжно той.
-V скоро имаш рожден ден! Ще станеш на 23 години! - отново отмених темата.
-Да, но няма да празнувам. Не ми е до това, а и няма да си с мен тогава. - пак започна...
- Чувам невероятен шум около теб и не те чувам много добре, ако искаш утре може да се чуем отново? - казах накрая.
-Да! Разбира се, че може,но по-лесно ще е, ако още сега отвориш вратата си. - какво каза той? Не го чух добре? Вратата ми? Моята?
-Какво?? - стресирах се.
- Ами да.. Малко е студено тук, така че може да отвориш вече..
Изтичах до вратата. Поколебах се за момент. Видях, че минава полунощ. Ужас! Отворих вратата и затворих очите си. Чух два гласа:
- Добер вричер! - отворих очи. Пред вратата ми стояха V и Jungkook. С цветя в ръцете си???? Какво по...
- Може ли да влезем, за да ти обясним? - преведе тамагочито.
-Да, разбира се. Заповядайте. - с жест им показах да влизат. Отместих милионите пръснати обувки в антрето и влезнахме в хола. Два бога стояха в хола ми!!!! Единият заговори:
- Беше изненада. Не можех да повярвам, че ми отговори най-накрая и задействах план веднага. Мира и без това трябваше да идва към Корея, за това ще тръгнем заедно с нея. Тя знаеше плана ми, но й казах да не ме издава. Не й се сърди просто искахме за малко да ви видим. Освен това едвам получихме позволение, така че ще е малко жалко да си тръгнем веднага. Поднасям моите извинения и тези от цялата група. Съжаляваме, че не направихме всичко възможно, за да продължим контакта си с вас. Вероятно е имало какво да се направи! - дойде до мен и ми поднесе единия букет. Разбрах, че другият е за Емили. При тази моя мисъл Jungkook ме погледна сякаш прочете съзнанието ми и каза:
- Прекалено късно ли е да отидем до Емили. Трябва и на нея да дадем тези цветя. Ако може да отидем до тях. - говореше той с зачервени бузи.
- Още не е заспала. Мога да й кажа да дойде с такси и вие да й отворите вратата. - засмях се.
-Да! Чудесна идея! - V заподскача из хола ми и после каза. - Евентуално ще може ли да спим тук, защото за днес нямаме резервация в хотел, но ако не е удобно все ще си намерим място.
- Разбира се, че ще спите тук. Няма да обикаляте. - отговорих и се замислих как ли ще се спи тази вечер...
Емили тъкмо беше заспала и ми отне много време да й обясня защо трябва да идва в нас. Изценирах, че рева и съм съкрушена и съм имала нужда от нея. Макар да усещах колко много й се спи, тя ми каза, че ще дойде само да се оправи. Винаги ставаше така...
Загледах се в момчетата на диваните и казах:
- Странно е отново да ви видя. Сякаш изживявам всичко наново... - казах.
- Аз го усещам така, сякаш не сме спирали контакт. Имам чувството, че вчера сме се виждали. - отвърна Jungkook и се замисли.
- Добре момчета. Тук има една спалня и две отделни легла:моето и на брат ми, който не живее тук. Къде ще спите?
- Аз на твоето легло! - кресна V.
За миг се успокоих. Чух къркорещите им кореми и ги заведох в кухнята. Сипах им супа топчета. Хапнаха порциите си доста бързо и сложих нови. Гледах ги и не можех да повярвам. Не се връзваха с простия ми и малък апартамент. Не им подхождаше. Въпреки това душата ми се сгря. Ето, че на вратата отново се звънна. Казах :
-Емили вече е тук!
Чувах сърцето на Jungkook как бие разярено, докато вървеше към вратата. Вероятно това сърце събуди половината ми блок. Засмях се.
Той отвори. Сърцето му спря да тупти.