Сън

Лудост

Тъкмо слизах към Spa-то, когато видях група майстори пред асансьора да го отварят с железа. Стреснах се и постоях да видя какво ще се случи.
   Мъжете дълго време се опитваха да избутат двете врати една от друга, накрая и аз им помогнах, и с общи усилия успяхме да ги отворим. Отвътре се подаде IU, която беше цялата почервеняла и ядосана. Изтича бързо и заговори по телефона яростно. Кой да предположи, че асансьорът е спрял, докато тя е вътре. Засмях се и тръгнах към стълбите.
-Jin, изчакай ме и мен. - чух Jimin и се обърнах.
- Какво правеше с този вампир в асансьора? - засмях се.
- Не питай. Искаше да ни развали спокойствието, за това й попречих. - и той вече се хилеше. Коридорите кънтяха от нашите смехове. Отидохме към стаята на Jimin, за да си вземе и той бански. След като се чудеше дълго време кой да вземе, му посочих розовия и тръгнахме.
-След вчера искам да релаксирам поне два часа в джакузито!-заяви той, а аз се съгласих веднага.
    Топнахме си краката във врялата вода и двамата изпъшкахме. Представях си денят невероятен. Храна до мен, чаша бяло вино и масажи от филипинки. Мммм...
- Момчета трябва да ходим в стаята на RM, трябвало да ни каже нещо. - извика зад мен някой.
-К'во?-обърнах се.
- Казах да тръгвате, защото нещо е станало. Хайде по-живо! - крещеше J-hope. Какво пък толкова да е станало, че да не мога да си почина още час? Направо ще побеснея...
   Качихме се в стаята на RM. Видях, че и момичетата бяха извикани. Почнах леко да се притеснявам.
- Обадиха ми се от компанията. Не сме си вършили работата и задълженията. Поради тази причина тази вечер трябва да поемем отговорност за безразсъдното ни поведение. Имаме задачата да седим на центъра на Сеул и да изнасяме, едва ли не, благотворителен концерт. По този начин ще забавляваме тълпата по време на тяхното празненство относно Нова година. За сметка на това, нашето отпада. - каза RM.
Всички бяхме шокирани. В този студ.. Цяла вечер.. Какво си мислеха мениджърите? По празници сме далече от семействата ни, работим непрекъснато. Фен срещи, концерти, нови песни. Защо си мислят, че нищо не правим???
- По-добре да ни закрият. Аз не съм съгласен с тяхното решение. Не можем да изложим Suga по това време да пее и да е в количката. - заговори V.
-Съгласен съм. - добави Jungkook.
-Момчета нямаме никакъв избор. Ако искаме да сме музиканти и велики изпълнители трябва да премълчаваме понякога. Да не мислите, че на мен много ми се ходи? За Suga има специален екип. Нека се борим за Bts. - каза RM,а ние се спогледахме.
- Аз ще се справя. Не се притеснявайте за мен. Обаче момичетата да седят в хотела. Няма нужда и те да понасят това. - докато говореше това Suga, леко вдигна едната си ръка и хвана тази на Мира.
- В никакъв случай. И ние ще дойдем и ще помогнем. Ако трябва ще носим храни, води и такива неща, но сме с вас. Не съм навивала майка ми толкова време, че да не съм с групата, докато съм в Сеул! - каза Мария на устройството и всички замълчаха отново.
   В крайна сметка решихме всички да ходим. "Поне щяхме да зарадваме много хора"- мислеше всеки от нас.
   Разпръснахме се, за да се оправим и подготвим за предстоящото събитие. Проблемите в групата винаги се разрешаваха лесно, защото всички споделяхме мнение и накрая взимаме решение, което да устройва по-голямата част от хората.
   След като се навлякох и взех най-важните неща със себе си излезнах пред хотела заедно с Jimin. Там седеше невестулката IU. Тя заговори коварно:
-Ох, милите.. Да не би да отивате да пеете? В този студ? Не ви завиждам..
-Ако ти си причината това да се случи, да знаеш, че няма да ми пука дали си момиче или не! - зарече се Jimin.
- Да ми прекъснеш покоя не е никак добре. Да знаеш, че си погрозняла и лицето ти е мазно. Потиш се като прасе. Ако искаш мога да ти препоръчам добри дерматолози. - намигнах й, а тя сбръчка чело и почна да бълва огън. Това момиче знаеше как да изнерви дори спокоен човек като мен. Има велика дарба!
- Jimin не смей да ме заплашваш повече. Пред теб само трудности ще има, пожелавам ти успех в живота. - кимна и се запъти към кола зад нея.
-Станало ли е нещо меж...
-Не, нищо. Не се притеснявай. - усмихна ми се Jimin и продължихме да чакаме всички влюбени и погубени.
   След половин част цялата техника, екип и приятелите ми бяха готови да потегляме. Като че ли имахме весел дух, защото пяхме коледни песни.
    Когато пристигнахме на изискваното място, започнахме да разтоварваме багажа и да се подготвяме. Имаше малка сцена, доста примитивна, но явно компанията ни също не е предвиждала концерт по това време на годината.. Може би IU наистина е направила нещо..
   Дълго време нареждах кашони, инструменти и подобни неща. Накрая седнах да изям сандвича, който си бях приготвил. До мен седна Jimin,който спокойно мълчеше. Не след дълго и Емили се появи. Тя седна до него. Явно се беше изморила да пренася неща, а и не й беше работа. Както и на другите две. Един път не ги чух да се оплакват. Накрая Емили започна да говори на устройството си:
-Jimin.. Нали с теб още сме приятели? От както дойдох в Корея нямах възможност да си говоря много с теб. Съжалявам, че е така. Не искам да си мислиш, че не ме интересуваш или не ме е грижа за теб.
   Още когато разбрах, че ще говори към него се обърнах на другата страна, за да не я смущавам, но щеше да е загуба, ако не бях чул всичко това.
-Няма проблем, Емили. Не съм сърдит, обиден или каквото и да е. Когато имаш нужда или искаш, аз ще съм на разположение. Всичко е наред. - отвърна Jimin и се прегърнаха.
   Стана ми мило, но и малко тъжно... Jimin заслужаваше любов, но явно е друга. Дано не се е отчаял твърде много от живота.
   - 20 минути преди началото на концерта! - извика Лий.
  Всички станаха и започнаха последните си приготовления. Нямаше достатъчно време на фризьорите и гримьорите да се погрижат за нас. Поне раздадоха шапки и маски на момичетата. Не биваше да ги разпознават или да се разбира кои са.
   Откриването на концерта най-накрая започна. На сцената излезе Лий и започна да ни представя. Започнаха и да се събират хора. Беше невероятен студ. Когато започнахме да пеем и да танцуваме за момент забравих всички проблеми, но знаех, че след тази вечер щях да съм болен две седмици, с хапчета против всякакви грипове и денонощен термометър.
   Дълго време веселихме публиката. Докато танцувах изведнъж видях как V притичва зад колисите, носи Мария на ръце и я поставя на сцената. След това започна да танцува с нея, а публиката изтрещя. Пискаха, викаха, молеха за още непредвиждани неща. Накрая V дръпна съвсем леко маската на Мария и я целуна на финала на "Save me".
  Това май официално беше погрома на Bts. Всички гледаха към публиката, която искаше още и още. V отново върна Мария и започна да купонясва и подскача. След това взе микрофона каза:
- Сърдите ли ми се A. R. M. Y.? За това, че съм влюбен? Че ще мога да правя още по-хубава музика и да ви радвам?
   Цялата публика се развика. Подкрепяха го. Цялата група беше стъписана. Никой не очакваше такава реакция от нашето A. R. M. Y.
- Благодаря ви, приятели! Благодаря за подкрепата, ако я получа още малко може и да ви издам кое е момичето ми! - той викаше, а публиката се дереше. - Следващата песен е поздрав за вас и всички влюбени хора на тази земя!
    Още утре щяха да ни пишат по вестниците, но за сега нещата ескалираха. Най-важното беше, че феновете удобриха връзка на някой от групата. Явно притесненията, които имаме, понякога се преминават само чрез един разговор. Почувствах поне малко облекчение, докато усещах болестта да преминава чак през ушите ми.