Сън

Емили

"Този магазин се оказа страшно далече" замислих се аз... Дълго време вървим. От едната ми страна беше Jimin, а от другата J- hope. Двамата разговаряха чрез тамагочита, за да мога да ги разбирам и аз, въпреки че не се включвах в разговорите, а исках. Много се дразня на себе си. Срамежлива съм и ми трябва доста време, за да се отпусна, а до мен седят едни от най-желаните момчета.. Как да говоря в такава ситуация??
Мислех си, че щеше да е хубаво, ако Jungkook беше с нас.. Той, Jin и Rap Monster отидоха до репетиционната, за да обсъдят плановете ни за утре. И все пак.. Когато Jungkook е около мен не се чувствам толкова нервна, защото и той е като мен. Гледа към земята, изчервява се и почти не говори,а и към него имам смесени чувства, дълго време ми е "crush"..
- Е, Емили кое ти хареса най-много досега от Корея? - попита ме Jimin.
- Амии... Това, че успяхме да ви видим. Година и половина събирахме пари, за да успеем да дойдем и да ви срещнем. - звучах като малко дете.
- Ето, че ни видяхте! Май не е това, което си очаквала обаче..
- Всъщност да. Вие сте нещо повече от идоли. Държанието ви към нас е толкова земно, че ми се струва сън. - сякаш се чувствах по- уверена.
Стигнахме до магазина и започнах да слагам продуктите, които бях запомнила от списъка, в кошницата. Напълних я цялата и взех втора. Когато напълних и нея отидох към касите. Jimin се затича към мен и бързо взе кошниците от ръцете ми и със строг тон каза:
- Не носи толкова тежко! Трябваше да ни повикаш... От къде я вадиш тази мъжка сила. Знам, че те е срам, ама си дошла да си почиваш, а не да правиш мускули. - усмихна се накрая той.
Сведох поглед към земята и усетих ръка върху гърба си. J - HOPE ме беше подпрял да вървя и нежно ме побутваше към касите. Чувствах се като принцеса, за която се грижат прекрасни елфи.
Когато излезнахме от магазина забелязах черна дълга кола, спряла точно отпред. Задната врата се отвори и от нея излезе Jungook. Отвори багажника и момчетата качиха багажа. Той ме погледна и ме попита:
-How are you?
-I'm fine. Thank you. - усмихнах се, а останалите започнаха да се подиграват на Jungook. И двамата се изчервихме... Когато се качихме в колата започнаха да си говорят на корейски и ми изглеждаше така сякаш Jungook се кара на Jimin. Зачудих се какво става и защо се карат, но никой не ми обясни. Накрая и двамата ме гледаха известно време и млъкнаха.
Усетих топла ръка върху крака си.
- Всичко е наред, не го мисли. - каза Jungook на тамагочито и се облегна до мен.
- Изморен си. - отбелязах аз.
- Така ти се струва.. В момента съм най-спокойният мъж на света.
И двамата говорихме тихо сякаш другите да не ни чуят.
Изведнъж спряхме и групата от момчета слезна и останахме само аз, шофьора и Jungook.
- Отидоха да вземат специалната поръчка на V. Искал сладолед. - обясни ми Jungook.
- Ясно. - просто казах аз и забих глава в пръстите ми, които бях излюпила до такава степен, че сякаш си виждах кокалчетата.
Шофьорът взе тамагочито, обърна се към нас и каза:
- Не знам защо ви оставиха точно вас двамата сами. Мисля че никога няма да водите разговор. - засмя се той.
- Kim недей да говориш така, когато решим ще си приказваме. - отсече Jungkook.
- Две птичета от една порода пеят еднакви песни, но не се разбират. - измърмори този Kim и след това добави. - не трябва да ви е страх от новото, странното и красивото. Имате три дена да се опознаете колкото можете повече. Така като ви гледам и имената не можете да си кажете.
- Добре, Kim. Мисли си за концертите ни, а не за любовния ни живот. - изпусна се Jungook. Явно това не е просто шофьор, а мениджър.
Дойдоха момчетата със сладоледа на V. "Леле какъв глезльо.. За един сладолед да разкарва хората" помислих си аз.
По пътя към дома им Jungkook не си отмести ръката от крака ми. Можеше и да не знаем как да говорим, но езикът на тялото казваше достатъчно. Приближих се малко към него, както и той. През цялото време си мислех за какво се караха...