Сън

Добра Среща

Усещах погледите на Мария и V зад гърба си, а пред мен стоеше Емили. В ръката си носеше енергийна напитка, която изпусна, когато осъзна кой й е отворил вратата. Явно беше прекалено изненадана, защото беше вцепенена и дори не си вдигна кенчето. Пред вратата на Мария имаше огромен гьол от газирана течност.
Не казвам, че и мен не ме беше срам, но дойдох чак до тук, за да я видя. Най-накрая разбрах смисъла на думите "Ще дойда на края на света заради теб.". След всичко това не можех да се държа с нея като идиот, за това трябваше да пренебрегна страха си. Освен всичко това, от както често се налагаше да излизам с IU станах по-смел и рязък.
Клекнах на колене и поднесох букета. V ми хвърли устройството - преводач и казах:
- Знам, че се държах като пълен идиот и не заслужавам да ми се прости, но се извинявам от цялата си душа. Съжалявам, че не те оцених и че бях отдръпнат, никога не съм имал лоши чувства към теб, даже напротив...
Тя влезе през прага, пое цветята и ги помириса. Изглежда, че й харесаха. След това се приближи до мен и ме прегърна. Каза "Благодаря ти" на български. Явно знаеше, че имаме уроци по този език. Цялата ми смелост замина на кино. Тази прегръдка ме накара да се потя като животно. Чак вдигнах температура.
След това Мария пое нещата в нейни ръце. Двете се сдърпаха, предполагам защото Емили е била излъгана. След това изпрати по-малката си приятелка да чисти пред входа й.
Вечерта беше странна, но приятна. Апартаментът ми харесваше. Личеше си енергията и пълноценния живот тук,такава атмосфера се носеше. Разговорите ни бяха най-различни,но най-вече говорихме за времето, в което бяхме разделени. После преминахме на тема "спомени от училище". Накрая V даде перфектната идея момичетата да ни покажат техни стари снимки. Това се оказа повече от забавно. Снимките ми напълниха очите със сълзи. Бяха толкова смешни и сладки. Емили приличаше на някоя поничка, а Мария на хулиганка. Мира по онова си време ми приличаше на типа "кротко и невинно момиченце". Личеше си, че много са се променили от тогава,но ми беше странно как са запазили тази тяхна връзка толкова дълго време. Бяха наистина добри приятелки, също като момчетата от групата ми.
Вече минаваше 02:30,а бяхме страшно изморени, за това оставихме разговорите за следващия ден. Имахме н разположение само утрешния ден. V веднага се намести в леглото на Мария, момичетата спаха в спалнята, а аз на второто легло при V.
Сутринта беше невероятна. Спах наистина добре. Мария направи на нас с V фантастичен чай от липа, а те пиха кафе. Отидохме на терасата и запалиха цигарите си. Днес щяхме да отидем в софийския зоопарк, а след това на място начерено "Копитото". После не разбрах какъв беше плана.
Мария ни закара до зоопарка. Там видях странни и красиви животни, но при маймуните мирише зле и не можах дълго време да ги разгледам. Емили ми четеше табелите и ми разказваше за животните, а Мария на V. Беше забавно и приятно. Времето тук беше слънчево и се съблякох по тениска. Не очаквах такава жега.
След дългата разходка отидохме до някаква друга част на града, от където взехме Мира. После продължихме по странни и тесни улички, пълни с дупки, докато не се отделихме от града. Минахме покрай някакъв квартал, в който живеели богати и по-висшестоящи хора в обществото. Къщите им бяха доста големи и красиви. Накрая пътувахме дълго време по маршрут, който се виеше между огромни дървета. Видяхме цели две лисици и един заек.
Когато Мария спря колата около нас имаше една висока кула и дървета. Преведоха ни по една пътека и стигнахме скалисто място,от където се виждаше целият град. Беше изумително. Виждаха се планините и полетата. Въпреки че София не е толкова голяма, тук горе осъзнаваш в какво затворено пространство живееш. Добре, че по пътя спряхме, за да вземем снаксове и напитки. Поседяхме няколко часа и играхме на карти. Момичетата ни научиха на някои забавни игри.
V прегръщаше Мария непрекъснато. Де да бях и аз толкова смел... Мира непрекъснато разпитваше за Suga, накрая нямаше какво толкова да й кажа. Знаеше това, което й аз. Усещах обаче, че има някакви притеснения. Според мен криеше нещо. Вероятно щеше да изплюе камъка в самолета, докато пътуваме към Сеул. Искаше ми се и Емили да дойде с нас. Утре привечер пътуваме за Корея. Нямаше как да оставим момчетата толкова дълго време, в този период.
Когато се прибрахме гледахме "The incredibles" с двойни субтитри. Седях до Емили, а когато й се доспа главата й "клюмна" на рамото ми. V естествено предложи ние двамата с нея да спим на отделните легла в стаята на Мария, а те в спалнята. Дълго време имаше спорове. Едвам догледахме филма. В крайна сметка и двете бяха заспали, така че ги пренесохме до съответното легло. Появи се един доста притеснителен проблем...
V беше доста нахакан и смел, за това преоблече Мария в пижама за 5 минути. Аз гледах Емили в леглото и се чудех какво да правя. Беше толкова навлечена, че нямаше как да я оставя да спи така... Помолих V за помощ, но той веднага ми отказа и каза "Вече си голямо момче, оправяй се. " Така исках да го фрасна. Отново отидох до Емили.. Взех пижамата, която тя си беше приготвила. Свалих първо тениската й като внимавах да не я събудя. Явно притесненията са ми били напразни, защото изпуснах главата й два пъти, ударих й краката в дървената част на леглото, а тя дори не трепна. Слава богу под тениската имаше потник, който не свалих. Когато трябваше да сваля дънките обаче отново изблика пот от челото ми. Молех се дълго време тя да се събуди. Седях до леглото, докато събера смелост. Накрая станах, разкопчах копчето и ципа й. Тогава чух:
- What are you doing? - Олеее... Какво да обяснявам сега. Потънах в дъното на земята. Стигнах нейната най-мека обвивка. Почервенях като рак и започнах да се кланям. Изтичах до хола, за да взема устройството и й обясних ситуацията. Тя се засмя и прие извиненията ми. След това я оставих да се преоблече спокойно и легнах на другото легло. Двата кревата бяха разделени със секция. Усещах го сякаш е до мен. Чувах дишането, както и хъркането на V от другата стая. Не знаех дали да се радвам или плача,но не исках утрешния ден да идва..