Сън

Съвест

Аз бях най-големият идиот на света. Подиграх се с едно момиче, което дори не познавах. Толкова години поучавах момчетата как да се държат и накрая аз сгафих. Предполагам всичко това се дължеше на алкохола, за това реших да спра да пия. Относно момичето гледах да го избягвам, но тя все идваше при мен. Говореше перфектно английски и я намирах за чаровна, но не смятах да имам каквато и да е връзка точно сега. Особено такава, която ще е трудна поради простия факт, че тя живее в България.
-Искаш ли пържола? - попита ме Мария.
-Да, благодаря. - отвърнах аз. Усещах погледа на V. Усмихваше се като идиот. Дори не знам защо отидох и му казах. Ето защо хората не бива да прекаляват с алкохола и то по обяд! Емили седеше кротко до мен и се усмихваше лукаво.
-Какво има? - попитах я тихо.
-Ааа... Нищо, нищо. Забавно ми е. - отговори ми тя като продължаваше да се подхилква.
-Кажи ми, де. - настоях аз.
-Виждаш ли това момче? - посочи ми единия, който стоеше леко встрани от нас.
-Е?
-С Мира преди много време се харесаха. Казва се Ники. До него, е онова момче, с късата коса, пък, е другият, който тя е харесвала. Името му е Делян. А виждаш ли е това момче? - сочеше към Suga. - Той е сегашния й приятел, а дори не подозира с кого си разговаря точно сега.
Официално ми станаха ясни нещата. Засмях се с глас.
-А какво ще ми кажеш за това момиче? - кимнах леко към, така наречената Кика.
-Ами, това е Кристина. Наричаме я Кика. Тя много добре знае кои сте, защото сме й показвали ваши песни. Много я оприличавахме с теб, защото имате подобни усмивки. В момента учи в Шотландия, но иска да се върне в България,защото не й харесва там. - обясняваше ми, сякаш съм на урок по география.
-Ясно.. Значи знае кои сме... И сте я сравнявали с мен.. - в този момент си помислих, че вероятно тя нарочно ме е приластила. Вероятно ме е харесала още тогава и сега като ме е видяла, съвсем са се влошили нещата.
Опитах да запазя самообладание и се преместих на една пейка. Мира и Suga се отправиха към някоя от стаите, защото той вече бил изморен и имал нужда от почивка. Така направиха и някоя част от българските гости. Нямах сили да помогна на Мария, Jin и момичетата с чистенето, за това кротко си мълчах и гледах да не привличам внимание. Сложих си огромните слушалки и затворих очите си.
След близо 6 песни усетих ръка на рамото си. Отворих очи и на сантиметри от лицето си видях изродската физиономия на V.
-Дойдох, да те извикам, ако искаш да играеш с нас на полето отзад. Освен това доста викаше, за това реших, че е по-добре да намалиш децибелите. Горе спят хора. - каза ми той, а аз потънах в земята... Сигурно са ме чували всички..
-Виж, V. Не искам никой да разбира, за това, което стана.. Беше грешка и няма да се повтори. Просто забрави, че се е случило. - започнах аз.
-Не е моя работа какво правиш. Освен това не си се обвързал. Когато целунах Мария, веднага ти казах, а ти реагира остро. Разликата е там, че аз не бях с нея само за една нощ, а я исках завинаги. - каза той съвсем спокойно. Мислех, че ще се изнерви, защото съм се държал глупаво.
-Не исках да правя такива грешки. Дано момичето се откаже от мен. - станах от пейката и минахме през задната порта.
Видях огромно поле, а зад него се издигаха високи и красиви дървета. Гледката беше уникална. Въздухът чист и свеж. Осъзнах, че е следобяд.. На далечно разстояние от нас бяха Мария, Емили, Jimin, IU, Yun, Jungkook и две момчета от България. Ходехме към тях бавно.
-Вие с Мария.. - започнах да говоря колебливо.
-Не. Не сме. Мисля, че това важи и за останалите. Не знам дали е готова за това. Това е едно от нещата, за които не спирам да мисля. Другото е, че трябва да поговорим относно връзката ни. Не мисля, че ще издържа дълго с това да не се виждаме и да летим със самолети, за да се виждаме. Говорих по този въпрос и с Jungkook. Обмисляхме варианти, но така и не достигнахме до такъв, който да е перфектен и за двете страни.. - обясняваше ми той.
-Не е удачно да го мислиш сега. Според мен сте още млади да мислите за бъдеще, в което трябва да живеете заедно. Наскоро си мислих, че връзката ви е добра, тъй като няма да си писнете. - казах аз, за да се опитам да му покажа, че има и добра страна на цялото това разстояние.
-Не знам.. - отвърна ми той и се загледа към хората, които играеха с ръгби топка.
Затичах се към тях и извиках силно, за да ми я подадат. Трябваше да изразходвам енергията си и да извадя алкохола в себе си. Едно от непознатите момчета ме попита доста добре на английски дали вече се чувствам "окей". Кимнах му и осъзнах, че това е онзи, с който Мира е имала нещо. Май се казваше Ники. Отидох до другото момче и отново го попитах за името му, тъй като го бях забравил. И как няма... Такива странни имена Кирил? Що за име..
Продължихме да си подаваме топката и да се веселим. IU и Yun избягваха да играят, защото ги боляли ръцете. Нямах желание IU да идва с нас. Последните месеци ми се налагаше твърде често да я виждам. Нямаха особен напредък с Jimin. Тя продължаваше да спи на дивана, така че не разбирах защо идва с нас.
След като се наиграхме отидохме отново в къщата. Трябваше да започнат приготовленията за вечерята. До колкото разбрах днес ще преспим тук, утре също, а други ден отиваме на някакво друго място. Приятелите на момичетата от България утре си заминават, тъй като имат работа и все още чакахме да пристигнат други непознати за мен хора.
Докато една част от групата оправяше трапезарията в механата, аз бях на колоната и пусках добри бийтове. До мен дойде Кика. Опитах се да не я поглеждам или да изглеждам добре.
-Готин бийт. Дай, да пусна и аз един. - каза тя, а аз й подадох телефона си без да правя очен контакт.
Тя пусна един як трак. Усещах, че ме гледа,но аз нямах силите да й отвърна бях засрамен от себе си. Тя отново заговори:
-Извинявай, че така се случиха нещата. Нека се опитаме да го забравим, окей?
-Да, няма да е лоша идея. - почесох се по главата и излезнах.
Отвън седяха Jin и ниското, русо момиче. Видях, че тя има слушалки и държи едно от устройствата, като в Корея. Явно някой й го е дал. Дочух притеснителен разговор:
-Искаш ли да се пробваме? - попита Jin.
-Дааа! Ще е много яко! - извика момичето. Край! Jin също е пиян и ще сгреши като мен! Трябва да му попреча.
-Не! - извиках аз зад тях, а те подскочиха и се обърнаха.
-По дяволите, Kim?!? Изплаши ме. - развика се Jin.
- Човече, това е грешка. После ще съжаляваш много. - казах аз.
-Как го реши, вместо мен? Остави ме аз да си решавам. - отвърна ми той, а аз се предадох и седнах на стол до тях.
-Е, как ще го направим? - попита я Jin. Не исках да слушам всичко това. Призляваше ми.
-Ами, тъй като в момента не си нося, ще се наложи да ти пращам снимки и да видиш как ми се е отразило. - говореше тя, а на мен ми се виеше свят.
-Наистина съм изненадан. Имаш прекрасна кожа... Лицето изглежда много меко. На мен все ми препоръчват кремове, но те ми изсушават кожата. Исках да тествам козметиката ти, просто. - какво??? Те за козметика си говорят?
-Няма проблем. Ще се пробвам да ти ги изпратя. Имам едно розово кремче, сигурна съм, че ще ти хареса! - каза момичето.
-Благодаря ти, Еми. Жестока си. - добави Jin. Съвсем бях изперкал... Сигурно съм изглеждал доста смешно.
Както се опитвах да си успокоя сърцебиенето, зад мен се появи мъж с голям корем. До него стояха момиче и момче, а едно малко момиченце изтича до Еми и я прегърна. Това ли бяха хората, които чакаме? Мъжът ни поздрави на български, а момчето превеждаше думите му на английски. Според мен това беше родителят на тези хора, но нямах идея кой е. Изведнъж се появиха V и Jungkook. Ооо не! Малкото момиченце!
V се затича хвана детето и започна да го прегръща. Защо Kim не беше с нас в този момент! Какво да правя с всички тези хорааа...