Сън

Първо "чао"

Не можех все още да осъзная какво се случва. Знаех само, че имаме още време да си говорим с тях преди да сме стигнали мястото на фен срещата. Странното беше, че не спряха да ни задават най-различни въпроси: с какво се занимаваме, каква музика слушаме, дали спортуваме, кой цвят ни е любим, дори кога сме родени и коя зодия сме. От толкова въпроси не можах и един да задам аз. Въпреки всичко бях изумена и приятно изненадана колко мило се държаха с нас, а дори не ни познаваха.
Групичката се беше обособила на три части. Най-отзад се бяха отдалечили Jungkook и Емили, които си мълчаха и тайно се гледаха, в средата бяхме аз, Мира, Suga, RM и V, а пред нас крачеха Jimin, Jin и J- hope. Като подгрупата отпред се обръщаше понякога да си разговаря с нас. Чувствах се много нисша, вървейки до такива красиви създания, които в моите очи изглеждаха перфектни. Бях свободна, същото можех да кажа и за Мира, която в момента разговаряше със Suga на тема рап. Получаваше им се. Видях Suga усмихнат няколко пъти, което май говореше добре за тях. Спряхме се в един огромен супермаркет. Такъв определено няма в София. Освен нормалните неща за храна и покупки имаше кът за забавления, вероятно направен за малки деца. Докато момчетата обираха всички видове снаксове от щандовете (вероятно се зареждаха за наближаващото им събитие), аз и приятелките ми отидохме в детския кът. Имаше от онези игри, които имат екран, на който излъчват някакъв танц, а човек трябва да го имитира и да печели точки. Нямаше и минута колебание, след което пуснах монета и натиснах една песничка от Naruto - Blue bird. Едно време ми беше любима. Песента започна, а аз се вживях и освен да танцувам започнах да грача с моя свиреп глас. От другия край на супермаркета чух смехове и след малко три глави се подадоха от ъгъла. Бяха Jungkook, V и Jimin. Продължиха да ми се присмиват, докато приближаваха. Накрая започнаха и те да пеят и да се кършат и така целия супермаркет започна да кънти.
След великолепния спектакъл, който изнесохме на жените в супермаркета се изстрелях към един от рафтовете и взех джаджата, която можеше да превежда думите ми.
Продължихме пътя си, както и смеха си. По едно време V каза нещо на RM и двамата се обърнаха към мен.
- V, както и аз искаме да чуем как говориш на български. - каза RM.
Дълго време мълчах и накрая погледнах към V и казах:
- Харесвам те много от както те видях на телевизора преди много време и сега като те гледам съвсем полудявам.
V отново заговори на корейски. RM:
- Може ли да ни го преведеш?
- Казах, че си прекарвам чудесно и се радвам, че се запознахме.
Двамата се усмихнаха и поклониха. V ме погледна и пак заговори на корейски. Помолих RM да ми преведе, но започнаха да си говорят само двамата, а V беше целия изчервен. Тогава RM каза :
- Той е щастлив, че се е срещнал с вас и каза, че сте странни момичета, защото имате сходен характер на нашия и не сме свикнали да общуваме с момичета така свободно.
Кимнах и за кратко разговорите затихнаха. Всеки явно мислеше за нещо. Когато вече започнах да виждам места, които знам казах на Емили и Мира да си кажем чао с момчетата и да отидем в хотела ни, за да ги оставим и тях спокойно да се подготвят за фен срещата.
Вече бяхме пред хотела. Казахме чао на момчетата, които гледаха много тъжно, защото си мислеха че повече няма да се видим. Тогава RM каза :
- С момчетата ще се радваме, ако продължим контакт и ни дадете някакъв имейл.
Мира отвърна:
- Ще се видим отново и на втората ни среща ще ви дадем. - засмя се леко тя, а момчетата гледаха объркано.
Заговориха на корейски. Накрая:
- Дано някой ден се видим отново... - каза тъжно RM и се отдалечиха от нас.