Сън

Затишие

IU не спря да пищи, докато не я изнесох на една просторна и красива тераса. Чак сега осъзнах колко е тъмно. Небето беше черно и само звездите искряха тихо.
Оставих IU на земята. Тя започна отново да повишава тон:
-За какъв се имаш? Как смееш да се държиш с мен така, в собствения ми дом?
-Исках просто да спреш да се правиш на някоя, която не си. Това или ти е задача от Big Hit Entertainments, или си психопатка. Знам само, че не си лоша. Всъщност, се надявам да не си. - казах аз и очаквах отново да се разкрещи. Това не се случи. Просто каза :
-Исках тази вечер да ви сразя, да ви сниша до земята. Засенчвахте ме не прекъснато, използвахте славата и таланта ми. Jungkook се подигра с мен. Чувствах се слаба и нищожна. Винаги са ме отглеждали по начин да се чувствам на върха. Хората винаги са ме харесвали и обичали, но вие.. вие се държахте с мен, сякаш съм обитачка хваната от гората. После видях отношението ви към онези момичета и... тогава осъзнах, че съм едно голямо нищо. Просто исках да страдате и да разберете, че и вие не струвате. Да видите предателство в очите на близките си. Такова, каквото изпитах от сестра ми.. - тя започна да рони сълзи, а аз тръгнах да си поставям ръката на гърба й. IU я отмести и продължи да говори:
- Използвах компанията, за да разбера информация за всеки един. Те бяха проучили момичетата, както и вас. Поддържат вашите профили, знаят всичко за вас. Следят всички, вероятно и мен самата. - ревеше безспирно. - Не исках така да се случат нещата. Не исках да излизам виновна за всичко. Просто исках да покажа истината за вас, а хората едва ли не да ми ръкопляскат. Вие какво направихте? Дори не ви засегнах. Не се скарахте,не се разсърдихте. Защо?
-Защото сме семейство и си помагаме. В такива моменти, ако не се подкрепяме, то каква връзка имаме? - заговорих спокойно, а тя мълчеше. - На твое място, не бих наранил сестра си. Тя много се разстрои. Ако си искала само нас да нараниш, добре, но Yun е крехка, млада и влюбена. Не е свикнала да вижда такива неща.
-Не говори така, сякаш я познаваш. Аз съм й сестра. Ти не си й никакъв. - започна да се отбранява.
-Права си. Не я познавам колкото теб, но дори човек от улицта би казал, че тази вечер я нарани много. Виж, IU знаех какво ще се случи тази вечер и въпреки всичко дойдох. В нас се подготвих, успокоих се, даже пих чай. Нямаше как да ме разстроиш, а да не говорим, че според мен дори не ги мислиш тези неща, които наговори.
-Престани да говориш така, сякаш ме познаваш. Писна ми от теб. Само ми се буташ и не ме оставяш. Махни се от мен, нямам нужда от никого.-кресна отново.
Не издържах да я гледам повече така. Вече ми ставаше жал за нея. Вероятно цял живот се е опитвала да прави кариерата си сама и не е разчитала на никой. Докато е минавало това време, обаче, е станала ледена и груба. Свикнала е да се отбранява и да не показва личността си. Хванах я силно с двете си ръце през тънкия й кръст. Тя започна да се съпротивлява. Поставих главата й под брадичката ми, за да не си помисли, че я гледам как плаче. Тя продължаваше да упорства:
-Пусни ме, маймуно малка! Ще извикам охраната.
-Престани, IU. Ти не си такава, по дяволите! Стегни се малко. - хванах я за ръцете и започнах да я клатя. - Няма проблем да бъдеш себе си. Хората ще те харесат такава, каквато си. Не е нужно да живееш във филм. Ако не заради теб, то заради сестра ти.
Тя най-накрая се успокои. Държах я здраво. Исках да усети, че има някой до нея, който я подкрепя. Не можех да я оставя така. Не бях толкова гаден...
Отново започнах да говоря:
-Не се чувствай слаба. Не си ми и длъжна, че в момента седя с теб. Просто го правя, защото ми е скучно.
-Ти си ужасен. - отвърна ми тя.
Усмихнах се и се съгласих. Постояхме така още малко. Накрая казах:
-Ако си готова можеш да отидеш в стаята си, а аз ще се оправя с гостите ти.
-Не ми разправяй глупости. Тръгвай към залата. - беше се успокоила, но все още усещах притеснението й.
- Преди да влезнем искам да ти кажа, че от днес ще си различна. Искаше нас да нараниш, но накрая ти пострада. Ако имаш нужда от нещо..
-Няма да те потърся. Не си ми интересен, нито намирам в теб утеха. - прекъсна ме IU и ми показа с ръка пътя към залата. Засмях се на последното й изречение и започнахме да ходим. Не спирах да я побутвам по пътя, за да се опитам да я усмихна, или поне да не мисли много за случилото се.
Когато влезнахме гостите привършваха с храната си. За мое учудване бяха в цял комплект. Yun спокойно ядеше и си говореше с J-hope. Явно са си казали кой каквото има. Всички се обърнаха към нас и се подготвиха за скандал, какъвто нямаше. IU се извини за отсъствието си и седна отново на мястото си. Аз седнах до моята първа любов. Тя ме погледна и попита:
-Всичко наред ли е?
-Да, разбира се. Извинявай, ако съм те намесил по някакъв начин в караницата. - казах аз и се усмихнах.
-Няма проблем. Приятно изненадана съм от теб. Променил си се много през годините. - добави тя. Усещах погледа на IU върху себе си.
-Не. Не съм. Всъщност никога няма да се променя. Винаги ще скачам на големи летви. - засмях се аз и не й позволих да продължим разговора си, защото започнах да си приказвам с RM. IU си отмести погледа със самодоволна усмивка. Дълбоко в себе си и аз се усмихвах. Какъв опорочен кръг е животът.
Момичето, което се заяждаше на V си тръгна и видях как Мария се обляга спокойно на рамото му. RM ни направи знак скоро да си ходим и ние. Всички се съгласиха. Май беше време за релакс...
След 20 минути вече бяхме пред вратата на къщата. Просто си казахме "чао". Нямаше нито извинения, нито благодарности. Обърнахме се и тръгнахме. Kim ни чакаше отпред. Бях щастлив да знам, че отивам на безопасно място. Тази вечер имаше за какво да си говорим...
Влезнахме вкъщи, преоблякохме се и отидохме в хола. Всичко започна от RM:
- Вероятно не съм ви казвал, но не напуснах с добро старата си група. Сякаш ги изоставих да се оправят сами, за да си търся славата. В техните очи съм изглеждал егоистичен, но те не знаеха как ме карат да се чувствам. Не бяха моята компания, не бяха хората, които сте вие...
Всички мълчахме. След това продължи V:
-Истината е че в живота си съм имал малко повече връзки от обичайното. Бяха кратки и незначителни. После се появи Мария и преоткрих любовта в нея. Не исках друга. В последствие момичето ми беше на другия край на света, а на мен ми беше забранено да общувам с нея. Реших, че ако излизам с други момичета, то ще забравя за нея. Това така и не стана. Въпреки всичко не съм имал интимен контакт, с която и да е от тях. Просто излизах с момичета, които ми говореха глупости и си пишех с тях. Това е.
Всички го погледнаха тъжно, а Мария просто стоеше до него. Не си засрещнаха погледа и за секунда. Следваща заговори Мира:
-Първо нямам представа от къде и как това момиче е разбрало за тези неща, но и аз не знаех за тях. Когато се чух за последно с майка ми, тя ми съобщи за някакви цветя, но си мислех, че се бъзика. Освен това съм блокирала Стоян и не знаех, че ми е писал.. Не искам нищо с него и още щом се прибера в София ще му го кажа право в очите.
Suga нежно я погали. J-hope също се включи :
-Не ви казах за бившата си приятелка, защото я погребах в миналото. Сега тя вижда в мен парите и кариерата ми. Не желая да имам общо с такива хора, освен това имам Yun до себе си. Само тя ми е нужна. Извинете, че не ви казах.
- Обичаме те, J-hope. - каза RM и го потупа по рамото.
-Аз без да исках подслушвах разговорът на Jungkook и IU в тоалетните. - каза Мария и всички я погледнаха. След това се засмяхме.
-А аз намазах тоалетните с моя гел за коса! - извика Jin.
-Какво? - попитах.
-Нося си гела винаги с мен и намазах тоалетните седалки с него. Ако някой седне на тях, няма да може да стане.
Всички избухнахме в смях. Не съм и очаквал от Jin такава глупост. Уж беше най-големият, а се държеше като петокласник.
Въпреки всички тревоги мисля, че краят беше много приятен. Пожелах лека нощ на приятелите си и се качих в стаята ми. Сложих си слушалките и затворих очи. Обичах приятелите си.. Днес за пореден път ми доказаха, че мога да разчитам на тях. Бореха се, вярваха и обичаха. Тъкмо задремвах, когато телефонът ми извибрира. Видях текстово съобщение.
"Благодаря, че беше до мен в онзи момент,но те моля повече да не ми" помагаш", защото нямам нужда от това.
-IU"
"Само благодаря беше достатъчно" - написах аз и се усмихнах.
"Гледай си работата, маймуно!" написа тя и си заключих телефона.
Както казах по-рано "Винаги скачам на големи летви". Тази летва обаче беше много коварна..