Сън

Jin

Мина доста време от както не сме се смяли истински. В последно време на групата бяха възложени задачи, които не бяха добре приети от нас. Трябваше да сме непрекъснато усмихнати, весели, чаровни... Имахме интервю през седмица. Всичко това се случи покрай турнето в Европа. BTS нашумяха още повече. Вече нямаше тийнейджърка, която да не ни знае. Радвахме се на успеха си, но не беше пълноценно. Вече ми се гадеше от физиономиите на хората около мен. Suga беше по-мрачен от всякога, Jungkook след като започна да излиза с IU стана студен и остър, V непрекъснато се разкарваше с момичета, които го канеха да излизат. После се прибираше и се напиваше. На следващия ден, когато имаме интервю, те слагаха маските си на усмихнати и щастливи.
Рождения ми ден, както и този на Jimin бяха най-скучните в целия свят. Като споменах Jimin, той се записа на бойни изкуства и изкарваше цялата си ярост в залата. Всички му го препоръчаха, след като изпочупи стаята си. RM не искаше да ходим вече на караоке, а J-hope не излизаше от стаята си. Спря да посещава и собствените си танцуви уроци.
Bts всъщност бяха провал,а не на върха. Всички медии пишеха глупости за нас. Изкарваха ни ненормални хора. Kim ни обясни, че това е заради популярността ни и вече има хора, които не ни харесват. Било напълно нормално. Трябваше да свикнем с думи като "некадърен", "бездарен", "болен", "оглушал", "полудял", "хулиган" и подобни. Suga спря да чете вече статиите. Проблемите със слуха му бяха наистина сериозни и често се налагаше да ходи из болниците. Това обаче никога не би го спряло да твори.
Няколко дена бяхме с роднините си. През това време, всеки член се беше успокоил. В мига, когато се върнахме вкъщи проблемите отново започнаха. Къщата сякаш се смаляваше и стените ни притискаха. Всеки искаше да има отделно място за ядене и почиване. Вече не се хранехме заедно на масата.
Забавленията ни бяха на концертите. Тогава за кратко бяхме себе си. Всичко може би започна, когато оставихме момичетата на летището. С момчетата бяхме направили план да изненадаме Емили и останалите на нейния рожден ден. Щеше да е епично. Тогава Kim прекъсна всички наши мечти. Съобщи ни, че нямаме право да им пишем, да се виждаме с тях или да правим каквото и да е свързано с тях. Бяха блокирали профилите им от телефоните, а ако се пробвахме да ги потърсим от друго устройство пишеше, че няма такъв абонат.
Момичетата ни бяха направили невероятен подарък с тези кутии. Видяхме къде живеят.. но не можехме да отидем до там.
Всичко това беше с цел да ни предпазят. Kim не го правеше нарочно. Просто така са решили нашите ментори и по-висши съдружници на Big Hit Entertainment. Никой не му се сърдеше, но и никой не му благодареше. Той знаеше как се чувства групата след всичко това. Може би и ние от една страна сме виновни с това, че прекалено много се отпуснахме. Някои даже бяха влюбени.
"Репутацията, преди всичко" - винаги казваше Kim. Точно заради тази репутация никой нямаше собствен живот. Когато получихме някакво подобие на такъв, той ни беше отнет. Това така или иначе щеше да се случи някой ден.. Не разбирах.. Непрекъснато караха Jungkook да се среща на видни места с IU, а J-hope с нейната по-малка сестра,която наистина го впечатляваше, но той не искаше да се възползва от нея. Времето минаваше неусетно.
Беше декември, когато Kim ни посети в къщата. Всички се изненадаха. Каза, че има новина и да свикам групата в хола. Обиколих стаите и последно влезнах при V. Не бях забелязах, че стаята му е променена. Над леглото му имаше нарисувано женско лице. Пребледнях като познах това лице. Беше като истинска. Мария ме гледаше в очите. Опитах се да не реагирам остро, за да не го обидя и му казах да се появи в хола.
След 20 минути всички се събраха. Kim застана пред нас и прочете следното:

"Kim, пишат ти Мира и Емили. Не знам дали осъзнаваш, но дълго време нямахме вести от Bts. Изведнъж разбираме, че ти си ни писал някакви съобщения, сякаш се опитваш да ни задържиш вниманието на тях. Истината е че не успяваш. Всъщност сме бесни на всички. Не разбирай погрешно, благодарни сме, но ако знаехме, че така ще се случат нещата изобщо нямаше да ходим в къщата на Bts. Нямаме велики очаквания за това, ако искаш не ни отговаряй,но просто кажи на великите момчета от групата, че техните думи не струват.
- Поздрави от България"
След това ни каза, че им е писал три пъти, за да се увери, че са добре, но не ни е казал, защото не е получавал отговор. Всички се ядосаха.
- Какво ти става Kim??? Те мислят, че ги мразим,че не ги харесваме и сме ги зарязали, защото не ни интересуват. Нали щяха да разберат защо е всичко това. - започна Jungkook.
-Не издържам повече! - разкрещя се V. - Писна ми от тази група и слава.
-Успокойте се момчета, ще им изпратим съобщение да ги уверим, че сте наред. Ще им обясня всичко. - опита се да потуши огъня в побеснелите животни.
- Как да се успокоя?? Ще замина още утре. Ще й кажа всичко лично. Няма да чакам никой и нищо. Няма да ми казват какво да правя. Няма и повече да се подчинявам. - V вече почервеня, а всички вени на лицето му се пръскаха.
Хванахме го и го положихме на дивана. Kim се хвана за главата и ни огледа. После каза:
-Знаех, че този момемт един ден ще дойде, но просто не исках да идва. Вие пораснахте с времето, а аз още ви третирам като деца. Извинявам се, но все още не мога да ви позволя да общувате с тях. Ще опитам да говоря с председателите и комитета. Според тях те не са достатъчно представителни за вас.
- Не ме интересува кой какво мисли за тях! - отново се разкрещя V.
Jungkook скочи и почна да обикаля из хола. След малко и той нападна Kim. Накрая станах и започнах да се разповядвам. До мен се изправи RM,който също се опитваше да успокои ситуацията. Когато се обърнах към дивана видях Suga припаднал. Не помръдваше. Всички се стъписаха и отдръпнаха от дивана, а Kim веднага звънна по телефона си.
Сега нямаше място за каране. Просто отнесохме Suga максимално бързо до бусчето отвън. Закарахме го в болницата. Треперехме всички. Обвинявахме се... Не преценихме, че състоянието на нашия мастър е лабилно. Чакахме цяла нощ пред кабинета на доктора.