Сън

Фен Среща

Докато се качвахме по стълбите до стаята ни не спряхме да пищим и подскачаме. След като затворих вратата обаче започнаха упреците:
- Защо не им казахме, че знаем кои са? - изръмжа ми Мира- не видя ли че са любезни? Сега като ги видим какво да им кажем? Здрасти отново, купихме си билети преди малко?
- Ох Мира... И трите сме чели, че им става неприятно, когато ги познаят по улиците. Сега беше обичайна среща с непознати хора. Бяха отпуснати, защото си мислеха, че се държим нормално с тях. - казах ядосано.
- Вие осъзнавате ли, че фен срещата започва след 15 минути, а на Мария очната линия почти липсва, Мирослава е гладна и аз трябва да се преоблека, защото се изпотих, докато обяснявам на Jungook какво уча?? - отсече Емили.
Спогледахме се трите и без да си говорим започнахме механично да се оправяме, но и трите бяхме някъде надалеч в облаците и не вярвахме какво се случи. Дойдохме в Корея, за да видим Bts на фен среща, да си помахаме, усмихнем и да се запознаем евентуално,а то какво стана... Бях изплашена от случилото се, беше нещо ново и неочаквано.
Бързо слезнахме и се запътихме към сградата, пред която се виеше опашка дълга 10 метра. Явно всички хора тук биха дали половин или дори един час от живота си на опашка, за да видят за 5 минути любимия си изпълнител.
Имахме достатъчно време да премислим какво да кажем на Bts, когато отново се срещнем с тях.
Ето че вече бяхме в една просторна зала като в единия й край имаше огромна маса, на която седяха членовете на групата, а в другия имаше фенки или така нареченото A. R. M. Y. Загубих си граматиката, когато влязох в тази зала. Треперех цялата и исках да избягам от тук, когато бях на крачка от това, за което идвах. В едната си ръка държах тамагочито, а в другата три кутии. Всеки от групата щеше да получи такава кутийка. Емили и Мира имаха по две. В тях имаше неща, които според нас щяха да зарадват членовете.
Опашката се точеше, момичетата минаваха през артистите, които вече познавах лично. Дойде време и аз да отида при първия,който още щом ме видя пребледня.
- Ти какво правиш тук? - попита RM.
- Амии... Всъщност знаехме кои сте иии.. Ние заради вас дойдохме в Сеул иии... Просто не искахме да ви стресираме и да се чувствате неприятно, както ако дойде някоя фенка и се разкрещи. - казах и погледнах към краката си.
- Не мога да повярвам, наистина! Еднакво бесен и радостен съм... Никога не съм изпитвал такива противоположни чувства.
- Разбирам те и се извинявам, че не ви казахме, но беше такъв момент, в който не мислиш,а просто го правиш.
- Този път ще продължим ли контакт?
- Да. Ако трябва ще ви изчакаме след фен срещата. - казах аз и усетих как ме бутат в посока на следващия член от групата, за това бързо му дадох едната кутийка и му казах да не я отваря сега. Той се усмихна и си чукнахме ръцете.
  Следващия беше Jin, който имаше същото изражение, както и всички останали. Използвах тамагочито, за да се извиня и обясня нормално на всички защо сме ги излъгали. Групата прие моите извинения и се радваха, че се виждаме отново,с изключение на един човек...