Рицар

92 6 0
                                    

Сутринта не беше никак приятна. Не можех да си отворя очите дълго време. Аз спах в стая с RM и Jin. Те вече бяха будни и се преобличаха в спортни облекла.
-Къде отивате? - попитах изненадано.
-Да изпратим българските гости. Ти няма ли да ставаш вече? - говореше ми RM.
-Не. Ще полежа още малко. Леко ми е лошо. Пожелайте им приятен път, от мое име. - казах аз и се обърнах към стената.
-Нали знаеш, че минава 14ч. и вече половината са обядвали. Следователно скоро трябва да станеш. - отвърна ми Jin докато излизаше от стаята.
Въобще не бях в настроение за сбогуване,усмивки и веселби. Нямах капка чувство в себе си. Исках да лежа и да не мисля за нищо.. След вчера осъзнах, че IU никога няма да спре да ме дразни, да ме кара да я ревнувам. Това ме подлудяваше, но никога не бих го показал. Нека си мисли, че ми е все тая. Писна ми да й ходя по... по нея и само да ме тъпче.
Въртях се в леглото и се чудех кога да слезна при останалите.. Не бях гладен, но пък ми беше леко скучно. Може би щеше да е по-интересно при другите . За това станах, преоблякох се, измих си зъбите и се отправих към вратата на стаята, която се отвори преди да успея да хвана дръжката.
-Крайно време беше да се събудиш. Помислих, че си умрял. - каза ми IU, а аз минах покрай нея, докато й говорех:
-Просто си кажи, че си се притеснила. Нямаше да ме трогнеш, но поне щеше да си искрена.
-Jimin,стига вече. Хайде да не се правим на луди... - говореше тя, слизайки до мен по стълбите.
-Не знам за какво говориш. - отвърнах аз и я погледнах. Спрях, за да разбера какво имаше в предвид.
-Амии.. Нали знаеш...аз и онова момче. Харесах го и просто танцувахме. Не че е имало нещо между нас, просто да знаеш. - каза IU, а аз се засмях и продължих да ходя.
-Виж, не ме касае какво, с кого правиш. Ако си мислиш, че съм ти куче, си сгрешила. В крайна сметка, ако искаше да си с мен, изобщо нямаше да поглеждаш друг. Тук е моментът да кажа, че просто изглеждаше смешна в очите ми. - заявих аз и отворих вратата към градината. IU беше зад мен и усещах болката й. Аз се усмихнах весело на хората пред мен, а тя побърза да седне до сестра си.
- Как си, Jimin? - попита ме Емили.
-Чудесно. Ами ти? - стараех се да изглеждам максимално оптимистично.
-Охх.. и аз така. - отвърна ми тя, като си търкаше пръстите в слепоочията.
Дано поне Jungkook е бил мил с нея... Замислих се дълбоко. Вчера изглеждаха прекалено близки. Явно бяха достатъчно сигурни във връзката си. Нещо, което аз не знам дали някога ще изпитам...
-Е, да поговорим за вчера. Кой какво е правил? - започна V.
Ооо не... Сега щяха да се издадат всички тайни. Всеки трябваше да си каже какво е премълчал. Понякога се дразня на близостта ни. Не е необходимо всички да разбират колко съм жалък...
-Аз правих секс! - извика RM и си скри лицето в шепи.
Ъмммм... Какво? Това беше.. Дори не знам как да реагирам. Бях бесен, щастлив и неразбиращ.
-Каквоооо? - развика се Jin.
Всички го гледахме стреснато. RM започна да обяснява :
-Пихме ракия... Българска традиционна напитка. Не очаквах да е толкова силна. Повлия ми много зле и през цялото време ми беше лошо. Исках просто да намеря тоалетна, а едно от момичетата ме завлече в къщата. След това ми помогна да стигна до стаята си и от там леко ми се губи спомена. Само знам, че се възползвах от момента..
-Лол... RM това не е изобщо в твой стил! Шокирана съм! - каза Мария и си закри устата с ръка.
След това всички се изредиха. Разбрах, че някакъв бивш на Мира е присъствал, както и някакъв, който тя е харесвала. Друг на Емили също е бил тук.. Мира разговаряла с единия.. Не разбрах кой... Била му казала, че в момента е щастлива и че не иска друг освен Suga. Jin е бил нагримиран от някакво момиче и е танцувал с някаква рокля. J-hope и Yun са си свършили работата, така като ги гледам. Същото мога да кажа и за останалите влюбени двойки. Браво, браво! Животът им беше доста приятен. Тогава чух гласа на IU:
-Аз вчера се държах глупаво. Танцувах с едно момче, за да накарам Jimin да ревнува. Бях пила, но го направих с целия си акъл. Съжалявам, ако съм изглеждала жалка в очите ви.
Не можех да слушам повече. Това беше поредния й номер, за да може хората да я харесват. Не исках да присъствам на това събиране,за това попитах бързо:
-Къде е Kim? - всички ме погледнаха.
-Каза, че отива да се разходи. Излезе през задната врата към полето. - отвърна ми Мария леко притеснена и замислена.
Кимнах и се запътих натам. Зарадвах се, че никой не ме последва или поне IU. Трябваше ми време преди да разговарям с нея. В такива моменти Kim ми помагаше, като ми говори за работа. Не че му обръщах внимание, но поне ме развличаше.
Видях го в далечината и се затичах. Той ми се усмихна и продължи да ходи напред. Аз го настигнах и започнахме да крачим заедно към дълбоката гора.
-Красиво е, нали? - попита ме той.
-Да, много. Бих идвал на почивка тук. - съгласих се с него.
Разхождахме се до късния следобед. Когато се върнахме отново бяха започнали приготовленията за вечерта. IU помагаше на момичета с подредбата на масата. Изглеждаше ми нормална в такава обстановка. Реших да отида в кухнята при Мария, Емили и Мира.
-Как сте, момичета? - попитах ведро.
-Стараем се тази вечер да има какво да се яде. V и Jungkook изгориха близо 10 пържоли. Забравили ги на скарата, защото са се били на моравата. - обясняваше Емили тревожно.
Аз се засмях, но в отговор не получих същото. За това реших да ги позакачам:
-Мира голяма палавница си била. Не знаех за всичките ти обожатели.
-Стига, стига. Просто се опитах да обясня на Ники, че е невъзможно да се случи нещо между нас, защото обичам Suga. До колкото разбрах двамата са се харесали и са си говорили. Така че съм доволна от вечерта.-съобщи ми тя, а аз се възмутих. Тоя Suga не знае как да се държи с враговете си. Трябваше да има мъжки бой! Да ги разтърваваме! Кръв, пот и мъжка сила за момичето, което две момчета харесват!
-Какво си мислиш, Jimin? - Мария прекъсна театъра в главата ми.
-Оставете го. Въобразява си само някакви невъзможни неща. - фръцна се IU между нас.
Аз изпъшках и излезнах. Отвън V и Jungkook отново се биеха. Това е мъжко! Скочих като лъв и ги затиснах на тревата. Писна ми да мисля за момичета и интриги. Няма да позволя разочарованието да пробие металната стена на сърцето ми!
-Аз съм рицар! - извиках силно, докато скачах върху момчетата.
Знаех, че всички ме гледат, но не обръщах внимание.
Заклевам се пред себе си, че IU никога няма да е фактор на моето настроение. Докато живее в нас, а Yun ходи с J-hope ще се държа с нея, като с приятел!
-Обещавам пред орденааа! - крещях силно, а около мен се носеха смехове. Никой не разбираше, че в този момент Jimin не беше лигав, а даваше обет в самия себе си. Аз не бих изневерил на това, което съм. Всеки трябва да си знае цената!

СънDonde viven las historias. Descúbrelo ahora