Сън

Копривщица

-Ставай, V! В България сме. - говореше ми някакъв глас.
Отворих очи и погледнах към прозореца. Виждах зелените ширини на тази държава. Имаха високи планини, а полетата им бяха добре очертани и структурирани. После се подаде големият и запълнен с блокове град-София. Нямах търпение да слезна от този самолет и да видя момичетата. Kim през цялото време трябваше да бъде с нас, защото така са му казали от компанията, за да няма изцепки в България. Били сме прекалено своеволни. Малко преди да кацнем Kim ни раздаде маски.
Някакъв рейс ни откара от пистата на самолета до сградата, където ни проверяваха паспортите. След това слезнахме по едни ескалатори и зачакахме багажа си. Не след дълго бяхме готови и излезнахме след тълпата от хора. Навън слънцето печеше толкова, че сякаш ми изгаряше кожата. Ако я бях повредил Лий щеше да ме убие.
В следващия момент видях три момичета, които тичат към нас. Не можех да повярвам, че това са моите момичета. Разтворих си ръцете в очакване да ми скочат. Тогава ги видях да се отправят към Suga. Нахвърлиха му се и трите. Съвсем забравих, че той вече стоеше прав. Въпреки това трябваше непрекъснато да пие лекарства, които да го държат. Това го напрягаше много и беше изморен през повечето време. След като му се нарадваха трите погледнаха и към останалата част от групата. Прегръщаха ни като луди и плачеха от щастие, до момента, в който видяха IU. Мария ме погледна въпросително, а аз вдигнах рамене, сякаш не знаех, че ще пътува с нас. Момичетата се поклониха на IU и запрегръщаха Yun. Очите ми се бяха напълнили със сълзи.
-Хайде, момичета и момчета мини буса ни чака! - развика се Kim.
-Бусче? - попита Мира.
Kim посочи едно превозно средство, което седеше и сякаш само нас чакаше. Оказа се, че ръководителят ни е доста добре подготвен и е планирал всичко в най-малка подробност.
Всички се качихме в бусчето. Прегръщах Мария и не спирах да й напомням колко е красива, колко я обичам или колко ми е липсвала. Разбира се, това някой ден щеше да ме изнерви до краен предел да не съм с нея непрекъснато,но за тези неща нямах време да мисля сега. Планът беше първо да минем през майката на Мира, след това през апартаментът на Мария, за да им вземем багажите и да ходим към Копривщица, където щеше да се състои купонът ни.
Вече бяхме пред Мира, когато майка й излезе като отново беше поставила онази усмивка, която по-скоро показваше война, от колкото щастие. Пръв излезе Suga и отвори вратата широко, за да може Мира да слезе. Тя отиде до майка си, хвана я за ръката и я заведе до приятеля ми. Всички от бусчето слезнахме, за да я поздрвим. Имах малко страх от нея, за това стоях малко по-далеч .
-Здравейте, аз съм майката на Мира. Приятно ми е. - говореше неща, които със сигурност не мислеше. Suga се поклони и й поднесе първия ни подарък към семействата на нашите момичетата. Майката беше видимо изненадана. Отвори плика ни, на който бяхме написали на български "За яката майка на Мира". Тя се смееше дълго време на надписа. После извади листа, който беше сертификат за лятна екскурзия до Филипините. Престоят й беше безплатен и можеше да отиде с приятелка или Мира. Сега вече виждах искерената усмивка на тази жена. Kim отиде при нея и започна да говори прекалено делово. Обясняваше, че той е отговорен за нас и ще се грижи добре, за да може да е спокойна. Според мен обаче се случи нещо повече от това. Забелязах им погледите. Нямаше и капка съмнение, че се бяха харесали.
Бързо се отправихме към апартамента на Мария, като през цялото време бъзиках Kim, а Мира ме удряше гневно. След като взехме всички багажи се отправихме към Копривщица. Хубавата новина беше, че няма да се запознаем нито с родителите на Мария, нито с тези на Емили. Много щеше да ми дойде и това. Лошата беше, че в Копривщица вече бяха доста хора, които не познавам. Само знаех, че онзи Ники, с който се запознахме преди време ще е там. Нямах идея какво ще се случи.
Пътувахме 2 часа и нещо, тъй като бяхме доста тежки за това бусче, а и Kim не смееше да натиска газта, защото му беше непознат пътя. Да не говорим за всички завои, през които минахме. Направо ми се виеше свят. През целия път Мария ми разказваше за местата, които преминавахме. В България имаха невероятни гори, в които сякаш погледът ти потъва. Харесваше ми, поне за сега.
Най-накрая пристигнахме в Копривщица. Улиците бяха тесни и павирани. Къщите бяха изключително странни. Целите бяха изрисувани и направени по старинен начин. Бях изумен от красотата на това малко местенце. Сякаш се бяхме върнали назад във времето, когато хората още са се стреляли с пушки и бомби. Скоро спряхме пред една дървена порта. Мария слезе, за да отвори. Kim мина малко трудно, тъй като бусчето си беше високо, а и бяхме под наклон.
Слезнахме весело, аз сложих очилата си и се приготвях да се нервя. Мария ни поведе по каменен път към едни зелени малки полянки, които бяха точно пред една красива елегантна къща. Отпред се бяха наредили толкова хора, че чак ми стана лошо. Имаше толкова момчета... Щях да се ядосвам, беше ясно..
-Хора, това са приятелите ни от България. - каза Мария и посочи хората зад нея.
Не запомних имената на нито един от тях. Различавах ги по визия. Имаше три момчета, от които единият беше Ники. До тях стояха две момичета, като едното беше високо и мургаво, а другото русо и ниско. Не далеч от тях пък имаше друга компания, която се състоеше от две момчета и едно момиче. Щях да падна от броя на хората, от мъжки пол..
Видях, че компанията вече се веселеше и пиеше алкохол. Беше едва обяд... Аз си сипах кола и не се отделях от Мария. Чувствах се несигурен във всичко тук. Kim се беше качил в една от стаите, за да си почине. Мира и Емили помагаха с чистенето, като след тях вървяха възлюбените им. Видях, че останалата част от компанията ми вече общува прекалено добре с приятелите на Мария. Изплаших се като видях RM да надига някакъв вид алкохол, който нямаше цвят. Догади ми се и продължих да помагам с разтоварването на багажа.
Въпреки притесненията ми, Мария не се отделяше от мен и непрекъснато ме целуваше и прегръщаше. Имах чувството, че нещо в нея се е променило. Сякаш ме искаше само за нея или ревнуваше от нещо?
Jin дойде да помогне с готвенето на обяда. Беше целия почервенял от срам, защото му се е наложило да общува с някой. След като свършихме с всички приготовления седнахме на двете големи маси, които бяха отвън под една стряха. Хората идваха, сядаха, пускаха музика и общо взето се веселяха. Аз не можех да се отпусна... Kim така и не се появи, защото все още имал нужда от релакс. Единственото ми спасение бяха групата ми и момичетата... Вече се бях наял достатъчно, че да искам да припадна. Тогава се появи RM и седна до мен. Миришеше на пияница. Каза ми съвсем тихо:
-Направих една беля.. Напих се и отидох с едно от момичетата в стая и..
-Не ми казвай, човече! - завиках аз, а той ме удари през устата.
-Тихо, другите да не разбират, защото ще ми се подиграват...
-Ти си луд! - развиках се отново, а той се отдалечи от мен, за да не го издавам.
След малко се появи и мургавото момиче. Попитах Мария как се казва тя, но разбрах само Кика? Какво име е това?
После погледнах Мария.. и осъзнах от колко време спим заедно, а нищо не сме правили. И ето го RM, който дори не познава момичето и е правил секс с нея. На обяд? Това щеше да е най-лудото ни преживяване!