Сън

Тренировъчен Ден

С Kim и J-hope отидохме до летището, за да вземем V, Jungkook и Мира. Останалите бяхa при Suga в басейна, където усилено тренираха всички. Учудващо днес членовете на групата бяха спокойни и енергични още от сутринта. Вероятно това се дължеше на дълго чакания ни гост.
Отидохме до мястото, от където трябваше да излезнат пътниците. Познах Мира и двамата сдухани мъже зад нея. Махнах щастливо, а тя ми отвърна още по-радостно.
Мира се затича към нас и ни прегърна. После каза:
- Я да ви огледам... Хмм J-hope е отслабнал, а Jimin е станал по-здрав.. Момчета сигурно много сте тренирали. - засмяхме се всички. След това поздрави и Kim.
Момчетата от тяхна страна бяха натъжени, но виждах щастливи моменти в очите им. Кой знае как са се забавлявали без мен. За това казах :
- Стига сте "клюмвали" тези носове, защото едвам издържах с "дъртите".. Не мога без maknae-та около мен...
J-hope ме удари с юмрук в рамото, а момчетата се засмяха. Kim започна да ги разпитва дали някой ги е разпознал на летището в София и дали са спазвали заръките му да носят маските си непрекъснато. Момчетата се съгласяваха и кимаха, но на всички им беше ясно, че изобщо не са внимавали там. Kim ядосано ги поучаваше.
Така започна престоя на Мира. Отидохме първо до нас, за да може да им оставим багажите. Гостенката ни беше толкова щастлива, когато отново прекрачи прага на къщата. Вече знаеше къде ще спи за това тихичко се качи по стълбите и влезе в стаята на Suga. Почакахме известно време да си вземат нужните неща и тръгнахме към "тренировъчния лагер".
Стигнахме до басейна. Мира явно не знаеше къде отиваме, защото гледаше доста странно.. Понякога V има такава малоумна физиономия като не разбере нещо. Засмях се с глас, а другите ме гледаха странно.
С момчетата отидохме да се преоблечем, а Мира изпратихме с Kim да й търсят бански. След като се облякохме в мъжката съблекалния се отправихме към басейна. Купонът естествено беше започнал без нас. Всички вече плуваха,а Suga беше далеч от тях, защото си тренираше кайниците, с неговата треньорка. Беше доста хубава... Той беше обвит в различни колани, които му поддържат тялото изправено,а ръцете му бяха поставени върху метална плоскост. Като че ли имаше някакво движение, но може просто вълните от момчетата да го избутват напред.
Побързах да си оставя хавлията и останалите неща на шезлонга и се гмурнах в топлата вода. Видях, че момчетата плуват на къси дистанции, за това се включих към тях.
По едно време усетих викове и видях, че Мира е застанала до шезлонгите увита в кърпа. Беше толкова засрамена, но се опитваше да го прикрие. Като видя Suga съвсем се изчерви. Не си свали кърпата и отиде към него и треньорката му. Усетих как й се подразни. В ръката си носеше джаджата за говорене. Тя седна на ръба на басейна до Suga и му заговори. Той не можеше да си обърне толкова главата, за това треньорката му помогна и след това ги остави да си говорят. Suga започна да плаче, а Мира я беше страх дори да го докосне, за това започна да му говори спокойно и мило. Решихме да не ги гледаме като клюкарки-съседки и продължихме да плуваме. Докато плувах тайничко ги поглеждах. Бяха много романтични.
След 40 минути тежки усилия, всички си отдъхнахме и решихме да починем. Лекарския екип извади Suga и всички седнахме около една пластмасова маса. Естествено разговорите първоначално бяха много общи. Питахме я най-различни неща сякаш беше на разпит. Как е тя, какво е правила, Мария и Емили как я карат. Разбира се, много се радвах, че ни споделя всички тези неща. Някак си се успокоявах като знам, че всичко е наред. Е, почти всичко...
- Имаш нещо да ми казваш май? - каза Suga към Мира.
- Какво да ти кажа? Питай ме нещо, - тромаво се засмя.
-Напрегната и неспокойна си. Има ли някакъв проблем? - заговори Suga със съмнителен тон.
- Е, ако има нещо ще ти го кажа после. - отвърна Мира нервно. Вероятно се е зачудила как и защо момчето, което харесва е разбрало, че има нещо...
- Няма никакъв проблем да споделиш пред групата. Не крия нищо от тях. Освен това аз съм стабилен в момента, така че не се притеснявай за здравето ми. Каквото и да кажеш ще го приема. - спокойно каза Suga,но усетих напрежение у всички най-вече у Мира, V и Jungkook. Явно тримата знаеха нещо. Момичето едвам вдиша дълбоко и заговори колебливо:
- Знам, че ще се изнервиш много на това, което ще кажа... В периодът, в който не общувахме се запознах с едно момче и..
- Добре. Ясно. Можеш да спреш до тук. - каза Suga и леко отвърна очи от нея, така че да не го заболи.
- Не, виж. Нямам чувствата към него, които изпитвам към теб... Аз излизах с него, защото се чувствах предадена и..
- Не е нужно да ми обясняваш, всичко е наред. - каза той.
-Дай ми шанс да ти обясня по дяволите. Не съм с него... Веднага щом се свързахте с нас прекратих отношение с него. Той продължава да ми пише, но имам очи само за теб. Не разбираш ли? Излизах с него на пук на всичко и всички. Исках да започна наново, но не успях да забравя времето, прекарано с теб.. Извинявай. - накрая каза тя, а ние всички бяхме като невменяеми. Никой не ги гледаше. Бяхме като статуи до тях. Чуваше се само учестеното им дишане. Накрая V прояви смелост и се вмъкна в разговора им.
- Не мисля, че сега е времето да говорите за тези неща. Освен това Мира каза моменти от живота й, които са трудни за споделяне и то пред толкова хора. Нека не я притесняваме излишно. Истината е че и аз излизах с много момичета, за да забравя лицето на Мария и да я изтрия от живота си. Jungkook, макар и принуден, също си е мислил как ще забрави за Емили магически. Всеки е сгрешил в някоя ситуация. - това момче или ръсеше само глупости, или казваше велики постулати. Успя да успокои атмосферата.
- Извинявай, че ти се ядосах. Не биваше. Моля те да ме прегърнеш, защото аз не мога, а искам. - каза Suga и пусна поредната си сълза за деня. Всеки ден бяхме свидетели на това, но този път като че ли беше от щастие.
-Хей, това означавали, че и другите си имат гаджета? - позакачах се аз.
V и Jungkook ме нападнаха и изхвърлиха в басейна, заедно с хавлията ми. Нямах сили да се кача по стълбата от смях. Какви зверове бяха само като спомена някое име..
Явно съм се бавил доста дълго време, защото като отидох се водеха отново сериозни разговори за връзки. Този път се касаеше за такива, които са свършили.
- Не ми е удобно да говоря от тяхно име. - чух Мира да говори. - И двете имаха сериозни връзки, които не завършиха добре, но ги преодоляха. Научиха си урока от тях. Никоя не е имала голям брой момчета, с които е ходила или се е занимавала. Това мога да кажа. - засмя се накрая.
-Ти колко си имала? - попита я Jin ухилено. Мира цялата почервеня. Не знаех, че е чак толкова срамежлива. Накрая каза:.
-Всъщност аз.. Не съм имала никакви връзки. Момчетата около мен винаги са били досадни или такива, които не знаят какво искат от живота...
Suga похотливо се смееше, въпреки че не можех да преценя. Това момче по принцип ми беше трудно за отгатване, а от както е парализиран съвсем нямам идея.
-Защо не сте ми казали, че Suga може да говори вече? Знаете ли как се притеснявах...
- Трябваше да има поне една изненада. - каза RM и се усмихна.
Днес за пореден път се убедих, че всеки човек преживява трудностите по различен начин. Някои се борят до край, други се опитват да минат по заобиколен път, като забравят за дадения проблем, а трети просто се носят по течението. Ако момичето, което харесвах отвръщаше на чувствата ми щях да съм от първия тип. Явно нямам късмет с тези неща..