Сън

Обичам Те = 1

След великолепния репертоар на Jimin беше време да вечеряме.

-Ела тук Jungkook. Не бягай! - крещеше към мен V.

Аз се обърнах и го повалих отново на земята. След мен се нахвърли и Jimin. Продължавахме да се мятаме като прасета в тревата. RM викаше отстрани, като ни караше да сме по-тихи. Накрая V се затича към него, обгради му кръста с ръцете си и го хвърли към нас. Започна масова битка. Бях най-отдолу, а върху мен подскачаха близо 5 човека! Добре че се появи Мария и започна да раздава правосъдие:

- Идвайте веднага, деца такива! Дрехите са ви станали зелени..

Ние се спогледахме и станахме бавно. Точно като наказани дечица минахме покрай нея и влезнахме в трапезарията. Там се носеше лека и спокойна музика. Потърсих Емили и когато я открих отидох до нея и я целунах. Тя се усмихна глупаво и се засмя.

-Защо се смееш?-попитах учудено.

-Зелен си целият! Не можете ли поне малко да се пазите... - започна да се възмущава тя.
Смях се дълго време. Jin донесе тавите с месо и зеленчуци на скара. Миришеше невероятно! Бях толкова гладен, че чак не издържах. Всички седнаха на масата. Забелязах как IU се намества до Jimin, а той става и сяда до RM. Учудих се, но не посмях да кажа нищо. Не ми беше и работа.
Побързах да се наям и да си лягам, защото утре рано трябваше да станем и да потеглим към място, което било поне на 5 часа път. Вдигнах си приборите и ги занесох в кухнята. За мое огромно нещастие, всички започнаха да си ги носят, а аз трябваше да ги мия... Било мой ред за това. Скоро дойде Емили и започна да ми помага.
По едно време чух силен трясък от трапезарията. Веднага оставих задачата си и отидох там. Видях Jimin и IU.
-Какво си мислиш, че правиш? Бутна всичко? - говореше тя ядосано.
-Гледай си пътя! Писна ми нарочно да ми скапваш живота. Остави ме намира. - крещеше Jimin.
-Престани да се правиш на страдалец! Живота ти това, съдбата ти онова. Нищо ти няма! Само се оплакваш и ме обвиняваш за глупости. Не съм ти виновна, че не знаеш как да се държиш! - напрежението беше огромно. Всички стояха отстрани и гледаха. Аз бях вцепенен и не знаех какво да правя.
-Аз ли не знам? Та ти изобщо момиче ли си? Сигурно заспиваш с мисълта какви злини да ми причиниш на другия ден! - продължаваше Jimin.
-Не си мисля за теб толкова! Престани да се превземаш..не можеш ли като нормално момче да ми кажеш, че ме харесваш и готово? - попита IU, а аз се обърнах в гръб. Чак сега видях, че ръката й кърви. Тя вероятно изобщо не беше забелязала.
-Ти не можеш ли да ми го кажеш? Като бях мил с теб, ти ми се подиграваше. Сега се държа студено, ти ми се буташ непрекъснато. Подлудяваш ме, не разбираш ли? - извика силно Jimin, а IU се разплака.
Не се сдържах и застанах между тях. Казах на Jimin да се отдръпне и започнах да бутам IU към вратата. Викнах Мария със себе си и отидохме да й превържем ръката. В крайна сметка.. какъвто и човек да си, не бива да си безучастен в такива ситуации. Не посмях да кажа нещо, докато Мария увиваше ръката на ранената с бинт. IU тихо ронеше сълзи.
Когато приключи всичко слезнах при останалите, взех ръката на Емили и се качихме в стаята си. Не исках да говоря. Просто легнах и я зачаках. Тя бавно влезе под завивките и ме прегърна. Точно от това имах нужда. Емили много добре умееше да ме успокоява и знаеше как да се грижи за мен, когато съм нервен. Мълчанието между нас беше нещо повече от това. Винаги съм усещал, че по някакъв телепатичен начин разговаряме.. Заспах вплетен в нея, докато си мислех колко съм богат..