Сън

Перфектната Къща

Всичко ми се струваше перфектно и правилно до моментът, в който телефонът ми започна да звъни.
-Аз какво ти казах на теб? - крещеше майка ми.
-Преди малко свърши фен срещата, имаше много момичета. Освен това сега пътуваме с Bts, с които се запознахме и ще ни развеждат из града през останалите дни. - излъгах аз.
- Имаш да си учиш за изпити така че не изпадай много в неадекватни състояния. Виж как Мира си е взела всички изпити. - започна любимата ми тема.
-Мамо не му е сега времето да говорим за това. Като се върна имаш право, но сега не. До скоро! - казах и се облегнах върху пухкавата коса на V.
Пътувахме близо два часа, за да стигнем просторна бяла къща. Около нея имаше дървета и изглеждаше доста антична, но в същото време модерна. Ако не бях видяла, че всъщност сме още в Сеул щях да си помисля, че са ни отвлякли в някоя гора. Нямах търпение да видя къщата отвътре.
Момчетата бяха наистина изморени, но въпреки това поддържаха разговора и веселбата.
- Какво е "кючек"? - питаше Suga.
- Подобно на бели денс. - отговори смеещо се Мира. Останалите също заеха участие в разговора и решиха, че Мира трябва да им демонстрира тази вечер.
В този момент осъзнах, че имаме с тях само три дена. След това всеки трябваше да си продължи пътя. Ние с университета, а те да правят музика и да радват феновете си. Трябва тези три дни да са ми като последни в живота...
Момчетата занесоха багажа ни в хола, който се състоеше от огромен диван(за да се съберат повече от седем човека на него) и маса по средата. По стените имаше картини и общи техни награди. Нямаше нищо излишно или нищо в повече. Беше перфектно. Кухнята и трапезарията не бяха отделени с врати, а пердета. От хола можеше да се видят и кухнята, и трапезарията.
Погалих леко велурения диван и си представих колко хубаво се спи на него. Оставях дири и въртулки след пръстите си. Когато вдигнах глава в стаята имаше само един човек и това беше V.
- Много си замислена. - отбеляза той, говорейки на синьо тамагочи.
- Хейй, от къде го взе? - попитах аз.
- Да не мислиш, че ти си го открила първа. Имам такова от първото ми ходене до Америка. - отвърна. Продължаваше да ме гледа ядосано и изпитателно.
- Какво си ме загледал така? - питах най-накрая.
-Нищо. Мислех си, че само още три дена ще гледам измъчената ти физиономия. - засмя се мрачно.
-Много си груб.
-Ти си груба за момиче. До сега само цветя са ми носели и са ме ухажвали.
-Това, че ми харесваш не означава да ти лазя по краката и да ти се мазня. - повиших тон. V мълчеше известно време. После каза:
- Ще съм си в стаята, ако ти трябвам за нещо и да знам, че няма да дойдеш, защото имаш по-голямо его от надморската височина на Еверест. Просто за всеки случай, ако ти е скучно.
- V не се сърди просто съм странна и не знам как да реагирам в някои ситуации. Извинявай. - казах едвам едвам.
- Ще го приема, ако спиш тази вечер в моята стая. - каза V и отново заприлича на дяволче.
-Не! - писнах аз. - Няма как да се случи това.
-Добре тогава ще ти се сърдя вечно.
- Сърди се щом имаш време за това през тези три дни, в които сме заедно. - погледнах го, докато говорех и самата аз се чудех от къде имам тази смелост.
С две крачки прекоси стаята и си сложи едната ръка под краката ми, а другата на гърба. Вдигна ме от дивана и ме заведе в малка стая, която естествено беше неговата. Имаше негови постери, ризи и блузи закачени прилежно на гардероба, но очите ми виждаха само огромния монитор и джойстиците. Двамата се погледнахме за кратко, след което всеки зае удобната си поза и започнахме да играем.
Зачудих се какво правят Мира и Емили...