Сън

Чувствата Ми

Никога не съм бил толкова изплашен! В един момент просто видях как Емили пада на земята и то по глава? Дори не знам как е успяла да го направи. Само знам, че като се строполи на земята полата й се беше вдигнала достатъчно високо, че да й се види бельото. Не знам дали заради това или, защото помислих, че се е наранила, но бях бесен. Питах я няколко пъти дали е добре, а тя не спираше да се смее. Всички тази вечер бяха пили достатъчно, че да не усещат болка. Вече беше станало 4ч., а мен ме боляха краката. Усещането се засилваше още повече, докато гледах Мария, която не спираше да се движи. Честно казано мислех, че толкова ще й се спи, чак ще си тръгне първа още в 12. Опроверга всички останали.
Докато Мария спеше аз тренирах в стаята ми, подмятах Емили, учех я на танци. Въобще бях доста изморен след този ден.. Накрая RM предложи да си ходим, за да не си пропилеем последния ден на момичетата тук, в спане. Естествено, Мария се съпротивляваше, за това нея принудително я изкарахме, докато тя крещеше "Помощ! Спасете ме! Отвличат ме!". След малко разправия с охраните на заведението, вече чакахме на улицата за такситата ни.
Не спирах да прегръщам Емили и да й показвам чувствата си. Дори за момент не ми е хрумнало, че може да я притеснявам или съм прибързан. След като се разпределихме по колите настана тишина. В ушите ми се чуваше само неприятният писклив звук. Поставих ръката си на крака на Емили и тогава тя ми каза :
- Изморен си.
Това ми напомни за деня, в който бях страшно ядосан на Jimin, защото отиде с нея и J-hope до супермаркета, а аз отидох до репетиционната. Това беше тяхната първа вечер в нашата къща.. Струва ми се, че се е случило преди толкова много векове..
- Така ти се струва.. В момента съм най-спокойният мъж на света.-отговорих й аз, както бях направил и едно време.
-Хахах. Ти знаеш ли..
-Да. Помня го много добре. - прекъснах я аз, а тя си наклони главата и я постави на моята.
-Много се изчервяваше и срамуваше. - продължих да говоря.
-Ти беше по-зле от мен! - възпротиви се тя.
-Ти пък ще кажеш. Аз се изчервявах, защото ти само ме гледаше и не знаех какво да правя... - оправдах се аз.
-О, така ли? Дори когато IU ти звънна онази сутрин, че трябва да отидеш в студиото ли? - каза Емили.
Изобщо не исках да говорим за този период. Всъщност периода си беше хубав, но не и за IU. Когато каза това, сякаш говореше за друг човек, но не и за мен. Почувствах се зле и реших, че е редно отново да се извиня, за това как съм се държал с нея. За мое огромно щастие Емили просто ми се усмихна в мрака и ме прегърна. Вероятно съм изглеждал като малък пикльо, но ми беше приятно.
Не след дълго пристигнахме пред къщата ни. Едни хора направо се отпратиха към стаите си, а други се запътиха към хола. С Емили все още бяхме будни и решихме да останем с "купонджийте". На диваните се бяха настанили V, Jimin, Мария и Jin. След малко се появи и Мира, която е помогнала на Suga да се приготви за лягане. Естествено Jimin не пропусна момент да се избъзика с нея:
- И какво? Готин ли е по бельо, как мислиш?
Мира се изчерви до уши, но каза остро и заплашително :
-Струва ми се, че ти си го виждал много пъти. Като знаеш, че е готин защо ме питаш?
Jimin нямаше какво да каже повече, за това просто си мълчеше кротко на дивана. В противен случай можеше да си изяде една пантофа по главата... Докато ги гледах тези двамата съм изпуснал моментът, в който Мария вади бутилка уиски от якето си. Всички я гледаха изненадано,а тя съвсем спокойно ни обясни, че не е могла да я изпие в клуба, за това е казала на сервитьорката, че си я взима. Ударих се по главата... Хората вече щяха да ни гледат с други очи.. Трябваше да свиквам около нас да има и други луди глави. Вероятно RM е в най-трудна позиция.
-И сега какво? - попита Jimin изведнъж.
-Какво искаш? - попитах го нервно.
-Да правим нещо, скучно ми е... Всеки път аз предлагам игрите.. - отвърна ми той.
-Не ми се играе на нищо. - добавих тихо, с цел да разбере, че трябва да млъкне.
-Писнало ти е от игрички, а? И на мен.. Но при мен никога не свършват. - каза той и излезе от хола.
Погледнах към хората около мен. Никой не знаеше какво да ми каже. Накрая Jin ме посъветва да отида и да говоря с него насаме. Мисля, че щеше да ни се отрази добре. От както се случиха някои неща, не бяхме в добри отношения. Целунах Емили по челото и казах на другите, че ще се върна скоро.
Качих се на горния етаж и почуках. Никой не ми отговори, за това просто тръгнах да отварям вратата. Учудващо, тя беше заключена. Явно не е искал да го притеснявам. Обърнах се и се запътих по тъмния коридор. Изведнъж чух, че вратата се отключва и отново се завъртях.
-Какво искаш? - попита ме Jimin.
-Ами, да поговорим, ако искаш... Но ако ти се спи, ще те разбера. - казах колебливо.
-Влизай. - заповяда ми той, а аз изпълних.
-Виж, Mochi.. - започнах да говоря. - Не искам да си разваляме приятелството. Никога... Но не мога да я оставя, защото съм много влюбен..
-Човече, не е в това проблема. Аз се радвам за теб и искам да си с Емили.. Притеснява ме фактът, че често мисля за IU. Не мога да я изтрия от съзнанието ми. Заклинание ли ми е направила, не знам, но не мога да се позная.. - каза ми той през сълзи.
-Jimin, от личен опит бих ти казал, че е добре скоро, бързо и без много да му мислиш да я забравиш. Ще страдаш много в противен случай. Вече не може да й се има вяра. Не искам да се подиграва и с теб. - бях по-искрен от всякога.
-Проблемът е там, че когато дойде в нас ми каза нещо, за което не спирам да мисля.. Каза ми, че до сега не й се е случвало да си пада по някой и сега я е страх. Мисли си, че ако харесва някой, той ще се подиграе с нея, както тя е правила. Иска да прекрати връзката си с компанията, за да стои настрана от мен и да не ме наранява. Според нея, тя е способна само на това.- толкова много го съжалявах, докато ми казва тези неща. Едно време и на мен ми ги говореше подобни безсмислици.
-Слушай, трябва да го преживееш това. Има толкова много момичета по света.. - започнах да го насърчавам.
-Не, тя не ме наранява. Тя ме забавлява. Когато е груба, ми харесва. - не можех да повярвам какво ми говори...
-Човече, имаш нужда от сън. Мисля, че си доста пиян или си просто мазохист. И в двата случая ти трябва терапевт... - съобщих му аз най-сериозно, а той започна да се смее.
Очите ми се затваряха, а и тези неща ми дойдоха малко в повече, за това го прегърнах и му пожелах "лека нощ". След това слезнах до хола, от където се чуваха бурни смехове. Бяха останали само Емили, Мария, V и Jin.
-Хайде,да си лягаме? - казах аз въпросително като гледах към Емили. Тя само ми кимна и стана. Прегърна веселата си компания и дойде към мен. Сложи си главата на гърдите ми и се понесохме към стаята ми.
Обичайните процедури се случиха прекалено бързо. Тя си изчисти лицето, след това си михме зъбите, преоблякохме се в пижами и легнахме като трупове. Бях забелязал,че й харесва да спи в гръб към мен, защото я прегръщах. Този път поставих ръката си между бедрата й, при което тя ги сви и ми я затисна. Явно съм я изплашил или си е помислила нещо, за това бавно и внимателно извадих ръката си от схватката и я поставих на талията й. Все още не бяхме готови да се държим напълно свободно един с друг. Разбирах го, но не се оплаквах. Усещах я до себе си, различно от всеки друг път и знаех, че това ще е завинаги.