Сън

Ще Се Видим Отново!

Сутринта беше толкова неприятна... Исках да се самоубия. Jungkook така приятно ме беше прегърнал, че не исках да стана никога. За огромно съжаление, той имаше аларма и се събуди доста бързо. Той се надвеси над мен и започна да ме целува по бузите, ушите и шията. Щях да се разтопя. Нямах време за глезотии, защото поредната ми аларма звънеше. Станах рязко от леглото, при което главата ми се замая. Jungkook ме дръпна да седна, за да не си направя втора цицина. Скоро след това се облякох и си свалих куфара на долния етаж.
Долу цялата компания ни чакаше. Всички бяха бодри, но изключително тъжни. Разбрах, че всъщност до летището ще отидем само аз, Jungkook, Мира, Мария, V и Suga. Останалите трябваше да отидат до компанията и да говорят по делови въпроси. Ето защо още сега трябваше да си кажем "чао" с членовете на Bts. Прегръщах всеки един в реда :Yun, Jin, J-hope, RM и накрая дойде ред на Jimin. Отидох да прегърна и него, а той ми помести леко косата и се заби в ухото ми. Каза съвсем тихо:
-Благодарение на теб разбрах, че за някои неща трябва да се бориш до последно. Съжалявам, че не бях достатъчно силен, за да ти докажа колко те харесвах. Сега, обаче имам стимул да продължавам напред и то благодарение на теб.
Аз се отдръпнах от него, кимнах му и след това се отправих към Jungkook, сякаш той щеше да ме скрие от всичко и всички. Мария и Мира също се прегърнаха с тях и застанахме на входната врата. Момчетата ни помогнаха да качим куфарите си. В този момент на вратата се появи IU, която просто си подаде ръката и ни помаха. Изгледах я, след което се качих в бусчето при Kim. Не знаех как да реагирам на нейното действие, за това просто се направих на луда.
Качиха се и останалите. След това мълчаливо пътувахме до летището. Исках Kim да обърне и отново да ни закара в къщата на Bts. Бях напрегната от факта, че отново отиваме на това летище и те ни изпращат. Беше ме страх, от това, което предстоеше.
Когато пристигнахме, както винаги, нямахме достатъчно време , за да се разделим. Не спирах да прегръщам Jungkook. Тогава погледнах към Kim и го попитах леко изплашено:
-Ще може ли отново да общуваме с тях?
Той се засмя и каза:
-Само, ако вие искате. Вече нямате пречки или поне това не е компанията. За напред ще имате много по-неприятни истории от тази,но не го мислете сега. Нямате време.
Стиснах Jungkook здраво. Исках да заплача, но просто не можех... Знаех какво е чувството да се кача в самолета и да се отдалечавам от него. След това беше още по-трудно.. Jungkook ми вдигна главата към него и ми каза:
-Нищо няма да ни попречи вече. Заедно сме, нали?
-Да! - извиках силно.
Заговори някаква жена от летището, че скоро самолетът ни излита. Мира стана от Suga. Целунахме момчетата, които харесваме, сякаш от друг век. Тръгнахме към ескалатора, след което и трите се обърнахме.