Сън

Приказна Нощ

*Мария*
Когато приключихме танца си с V, той ме съпроводи до родителите си. Изглеждаха толкова млади и влюбени. Не се притеснявах толкова, защото вече бях погълната от атмосферата в залата. Когато вече бяхме пред тях се поклоних и подадох ръката си. Те се усмихнаха и се здрависаха с мен. Бях щастлива, усещах, че и те бяха. Накараха ме да седна до тях, за да си говорим.
*Емили*
Вече доста дълго време танцувахме с Jungkook и се изморих. Той явно забеляза и ме отведе до една тераса. Наметна ме с якето си. Погледнах го и попитах:
- Имаш ли чувства към IU?
-Амии.. Преди време да,но след като те срещнах много неща се промениха. Забравих всичко, дори кой съм бил преди това. Сега не мога да я търпя... Просто съм задължен да общувам с нея,но когато това се случи, не спирам да мисля за теб.
- Уау, Jungkook... Не очаквах такъв отговор. - казах тихо на устройството.
- Виж, не искам да се притесняваш за нищо. Искам да ми имаш вяра.. През цялото време тайно се надявах чувствата ти към мен да останат, докато не се осъзная какви ги върша. Знам, че ти си подходяща за мен още, когато те видях на онази улица. Бях бесен, че не мога свободно да общувам... Да ти кажа колко си красива или нежна... После се дразнех на Jimin, защото непрекъснато ти се буташе и искаше да е около теб. Аз от своя страна ревнувах много, а дори нямах право. Даже той заслужава да е с теб много повече от мен.. - гласът му беше колеблив,но искрен.
- Важното е какво изпитвам аз.. Jimin е наистина добро и приятно момче, но аз харесвам теб.. - казах и го погледнах.
- Ще направя всичко възможно драмата с IU да приключи, колкото се може по-бързо,но не знам кога ще се случи това.. Ето защо не се чуди за действия като тези. - хвана лицето ми с едната си ръка, а другата зад кръста ми. Приближи се към мен и ме целуна нежно. После веднага се отдръпна и ме погледна. Аз се бях усмихнала и това явно го успокои, също му даде кураж, защото отново ме целуна. После още веднъж. Аз му отвръщах. Не се притеснявах, че някой може да ни види. Този момент съм го чакала твърде дълго време.. Исках още много от него, знаех, че и той го усеща...
*Мира*
Говорих със семейството на Suga, когато той бавно обърна глава към мен. Това може би беше напредък... Попитах го какво има, а той ме помоли да го отведа на по-тихо място. Каза, че имаме запазена стая в хотела и да се качим в нея. Малко се притесних, но съвсем забравих, че е в инвалидна количка. Когато влезнах в стаята ахнах... Беше толкова голяма и просторна. Невероятна красота. Леглото беше огромно и доста романтично. Добутах количката до леглото и го попитах дали иска да легне, но той ми отказа. Погледна ме замечтано и ме попита:
- Ти би ли искала да бъдеш с мен, дори и да остана вечно инвалид?
-Да, разбира се. Никога няма да те изоставя, особено в такъв труден момент от живота ти... Ще те подкрепям, а и знам, че ти ще се оправиш скоро. - дълбоко вярвах в думите си.
-Това означава ли, че мога спокойно да те наричам моя приятелка пред хората? - попита ме той.
-Как така твоя приятелка? - попитах изнервено..
-Ами мисля, че знаеш какво става, когато двама възрастни се харесат... Започват да излизат, да се прегръщат ии целуват, и такива неща.. Ако ме разбираш.
- Но Suga... Ами медиите? Компанията? - бях много учудена от това негово решение.
-Няма значение кой какво мисли. Родителите ми са влюбени в теб,аз съм обсебен от теб и знам, че никога няма да те възприема по друг начин. Ако нещо те спира просто не се съгласявай. - каза той.
- Не, просто съм изненадана. Правиш ме щастлива. За това искам да съм с теб, да. По възможост завинаги. - усмихнах се и разбрах, че иска да го целуна. Така и направих..
Усетих едната му ръка на лицето си... Той я беше преместил сам?? Какъв невероятен напредък. Боже толкова бях щастлива... Не исках да поглеждам напред...
*RM*
Купонът продължаваше усилено. Много бях горд с развоя на събитията. Всички бяха влюбени и щастливи. През вратата на залата влезе сестрата на IU. Не я бях поканил... Тя отиде до J-hope и го прегърна. Той също й отвърна подобаващо. Явно съм изпуснал някои неща в последно време. Сега цели четири момчета щяха да ми хвърчат около главата. Вече щях да съм баща на цели 10 човека...
Загледах се към масата. Видях Jimin как гледа замечтано към чашата си с вино. Отидох до него и му дадох "наздраве". Попитах го дали има някакъв проблем, но той не ми отговори. Накрая си зададох въпроса в прав текст:
-Заради Емили ли си тъжен?
-Видях ги да се целуват... Заболя ме малко, но ще свикна.. Знаех, че така ще се случи, ноо просто не исках да го виждам. Спокойно, ще се оправя. - каза ми той уж смело и мъжката, но усещах сълзите да напират в него. Прегърнах го и отново заех позицията си на баща:
- Виж, не винаги се получават нещата така, както ние искаме. Винаги може да се разочароваш от живота.
-Проблемът е, че винаги се случва на мен.. Защо все на мен? - каза Jimin, ронейки едри сълзи.
- Аз съм бил разочарован толкова много пъти. Дали любов или работа няма значение. Преживява се с времето.
-Не ме разбирай погрешно. Много се радвам за приятелите си. Просто изпаднах в малка депресия. На всеки се случва. - усмихна се. Това беше Jimin. Приемаше тъгата, но не й позволяваше да се спотайва дълго в него. Предпочиташе да не губи време в това, а да се забавлява. Стана и започна да се кърши. Всички се появиха отново и започнаха да танцуват на "DOPE". Отново виждах членовете на групата усмихнати и весели. Никой и нищо не можеше да ни попречи да живеем така, както искаме. Очакваше ни дълъг и труден път, но реших да не мисля за това сега. Вместо това се включих към танцуващите и пеещи хора на дансинга.