Сън

Моята Позиция

Събуждането ми беше странно. Зад мен имаше някой, който ме прегръща силно. Бях в стаята на V. Обърнах се. Беше толкова дълбоко заспал. Имаше прекрасно бебешко изражение. Колко е красив, когато спи.. Защо ли така ме изнервяше..
Станах бързо и отидох в хола. Момичетата оправяха трапезарията с половин поглед. Бяха като зомбита.
- Хора защо му позволихте да спя при него? - креснах аз.
-Но той каза, че ти си се съгласила. - отвърна ми Мира и всичко ми стана ясно.
-Чакай кой ме преоблече???
- Ние с Емили, спокойно.
След което им помогнах да почистят. Когато приключихме те легнаха отново, а аз се върнах в стаята на V. Реших, че е подходящ момент да огледам тази стая.
Забелязах, че на единия рафт има негови снимки с фенки. Доста се подразних, но не спрях да ги гледам. Чух мърдане зад гърба си.
- Ревнуваш ли? - подсмихна се той.
- Няма от какво. Някакви деца са се снимали с теб. - усмихнах се и аз.
-Значи се мислиш за много голяма така ли?
- Не. Просто не мисля, че тези момичета значат нещо за теб.
-Значи мислиш, че ти значиш нещо за мен. Така ли?
-Не. Това означава, че за теб никое момиче не е от значение. - казах едвам.
- Много мислиш. Всъщност нищо не знаеш. Тези клипове, които гледате показват много малка част от това, което сме ние. - каза той. - Аз ценя моите фенове, благодарение на тяхната вяра стигнахме до тук. Благодарение и на теб.
- Не съм допринесла значително.
- Ела тук. - потупа мястото до него на леглото.
- Казах ти да не се опитваш да ми заповядваш. - пак се ядосах,а едно време си мислех, че ще му скоча в леглото веднага щом го видя.
- Престани да се държиш студено. Топлината ти е навсякъде. Защо прикриваш това, което чувстваш?
- Защото няма смисъл от тези чувства... Защото след един ден ще заминем и повече няма да се видим. Защо да влагам надежди в невъзможни неща? - говорех така, сякаш ще се разрева.
-Трябва да се научиш да живееш за момента. Ако чувстваш нещо правилно - просто го правиш. Аз искам дните с теб да съм неотделен от теб. Да те усетя поне за малко, а ти не ми даваш тази възможност...просто ела при мен. - повтори той и отново потупа леглото.
Аз направих няколко крачки и седнах до него. Той ме гледаше много концентрирано. Чувствах се като някоя трудна задача по висша математика... Накрая просто взе лицето ми в ръцете си и ме целуна бавно. Отдръпнах се и го погледнах..
- Май не е редно това. Извинявай. - тръгнах да ставам, но той ми хвана ръката.
- Всичко е наред. Аз съм виновен. Това, което направих дори не ми е позволено. - допря главата си на моята и поседяхме така.
И двамата се преоблякохме в гръб. Знаех, че ме поглежда и му се скарах. Той се хилеше.
Когато влезнахме в хола всичките членове на Bts бяха накацали на дивана около спящите ми приятелки. Suga влюбено гледаше Мира, а до Емили се водеше борба между Jimin и Jungkook. Какво ли се случваше между тях...
Телефонът ми звънна и поспаланите се събудиха. Отделих се от компанията, за да проведа поредния неприятен разговор с майка ми.
Когато се върнах обстановката беше променена. Хората бяха оживени и едни правеха закуска, а други сервираха прибори. Помогнах на RM и J-hope с подреждането. Седнахме по същия начин както и вчера. Този път Jungkook гледаше право към Емили и й помагаше да си слага храна в чинията. Бяха като баща и дъщеря. Тя му обясни, че иска да се пробва да яде с клечки и той се зае да й показва как се прави. Тя беше толкова нескопосана, че накрая той й хвана ръцете и започна да борави с тях, сякаш с негови. Когато й сложи първата порция в устата очаквах Емили да се задави или поне да изплюе всичко от срам. Това не се случи. Просто и двамата си почервеняха. Те бяха в отделен балон. Бих казала, че са хамелеони. Ставаха червени от най-малкото движение или неправилно изречение. Усещах как този ден ще е интересен както вчерашния. V ме погали по коляното и ми посочи чинията. Бях забравила да ям. Тези двамата ми бяха толкова интересни, че все едно гледах National geographic.
По едно време телефонът на Jungkook звънна и Емили неволно погледна към екрана. По погледът й разбрах, че IU му звъни.