Сън

Винаги До Мен

-Никога няма да забравя онзи ден, в който те изпратих на летището и повече не те видях. - казах на Мира. - Дните без теб бяха със сигурност най-тежките в живота ми. Няма да забравя след това онзи ден, в който припаднах. Тогава Kim ни каза, че ви е писал и сте решили най-накрая да му отговорите. Въпреки че другите го нападнаха, аз бях щастлив, защото поне знаех, че си там някъде. След това настана мъгла и не виждах нищо пред себе си. От там насетне настъпи кошмара до момента, в който те видях при басейна.
-Не си спомняй лошите неща сега, Suga.. - започна тя.
-Не, изслушай ме. През това кратко време, прекарано с теб, аз положих невероятни усилия, за да се движа отново. Искам да правя обичайните неща с теб, освен това ми писна да ме гледаш в количка. Та, мисълта ми беше.. Защо не останеш още малко? Имам чувството, че докато си с мен, мога да направя всичко. - казах прекалено тъжно.
-Това няма как да стане. Ако не осъзнаваш, аз също имам живот. Трябва да се върна при майка ми, която все още е бясна, че съм дошла. Трябва да уча, все пак съм студентка. Не мога да си зарежа животът, за да седя тук вечно.
Натъжих се, при тези нейни думи. Усещах, че ме отблъсква. Не исках разговорът да продължи, но тя отново заговори:
-Дойдох на другия край, на света, за да те видя. Умрях от притеснение. Бих дала много за теб и за връзката ни, но просто в момента не мога да остана... А и нали това няма да е последното ни виждане? - попита ме Мира с лека чаровна усмивка.
Опитах да се изправя с ръката, която успявах да движа,но тялото ми стигна само до една позиция, след което падна на леглото отново. Видях как Мира се надвесва над мен и ме целува. Помислих, че ще ми се скара, за опитът ми да бъда силен,когато искам да я целуна.
-Хайде да ставаме? Какво ще кажеш? Вече е 10ч. Време е да спортуваме! - развика се тя и се затича към куфара й.
Когато се оправи, дойде до леглото и ми помогна с обличането. След това с общи усилия влезнах в количката. Мира вече знаеше дрехите ми в гардероба, за това по нейна преценка избра бански, плажна кърпа и всички необходими дрехи. Тя се запъти към вратата, а аз минах с количката до нея и я ударих по дупето, с подвижната ми ръка.
-Sugaaa! - започна да вика. - Мисля, че вече си напълно здрав, я слизай от тази количка да те наритам!
Засмях се с глас, който дълго време не го бях чувал. От долния етаж също кънтяха смехове. Явно всички са чули как ме ругае. Браво на нея!
Когато слезнахме долу всички бяха станали и енергични. Липсваха само Емили и Мария. В последствие разбрах, че са отишли да пушат. Мира побесня, че не са я изчакали. Излезе като куршум. Аз отидох до масата в кухнята и си взех чашата за чай. J-hope ми помогна с наливането на напитката.
-Къде ще ходите с Мира? - попита ме V.
-По принцип не те бърка, но ще ходим да спортуваме в басейна. Трябва да се раздвижвам. По-късно ще отида на преглед и след това съм свободен за планове. Може докато аз съм в болницата, Мира да си оправя багажа иии.. така.-съобщих на всички.
-В такъв случай и ние ще дойдем да спортуваме! Отивам да събера багажа на Мария. - каза V и излезе през вратата. Нямах време да му кажа, че няма да е подходяща идея... Погледнах към останалите, които също изглеждаха доста ентусиазирани. Явно нямаха весели планове за днес и се съгласяваха на всичко. Чух J-hope да говори по телефона. Според мен викаше Yun да дойде с нас.
След близо час и половина се събрахме всички в хола,но J-hope не беше с багажа си.
-Аз няма да идвам.. съжалявам. - каза ни той.
-Станало ли е нещо? - попита притеснено RM.
-Всъщност, да. Yun и IU заминават днес.. - отвърна J-hope.
-Как така? Къде отиват? - започна да задава въпроси и Jimin.
-Местят се да живеят при родителите си,които явно не са от Сеул. За това ще отида при нея.. Ако успея да оправя някак си нещата. Не се бяхме виждали тези дни, защото имахме планове и исках да съм с вас, а след всичко не исках да идва и тя с мен.-споделяше J-hope.
-Аз ще дойда с теб! Това няма да се случи. Хайде да тръгваме. - заяви Jimin.
Никой не посмя да им каже нещо. Първо доста от компанията ни знаеше какво е момичето, в което си влюбен, да ти бъде отнето. Второ и двамата изглеждаха толкова яростни, че щеше да завърши зле, ако някой им се противопостави. Въпреки всичко аз не удобрявах чувствата на Jimin спрямо IU. Тя нарани всеки един от нас. Според мен това беше достатъчно да покаже, че тя не е подходяща за него.
Когато се успокоиха всички, тръгнахме към мини буса. Мразех всеки момент от деня, в който станах инвалид. Заради мен бутнаха две седалки в бусчето, за да има място за количката ми. Заради мен се направи рампа по стълбището, за да мога да слизам. Заради мен приятелите ми, както и медицинския екип ме пренасяха насам натам, или ми помагаха да се изкъпя. Чувствах се жалък. Другите непрекъснато се усмихваха и се правеха, че всичко е наред. Външно и аз изглеждах така, но дълбоко в мен имах чувството, че умирам бавно с всяка следващата минута в тази досадна количка.
Нямах достатъчно време да размишлявам над жалкия си живот, защото пристигнахме пред спортния център. Емили, Мария, V и Jungkook се отправиха да купят бански на момичетата. Останалите отидохме до съблекалните, за да се подготвим.
Когато екипът ми помогна с обличането, ме съпроводиха до басейна. Окачиха ми отново тежките и дебели колани, с които лесно можех да се държа изправен във вода. Не след дълго се появи и Мира, цялата увита в хавлията си. Естествено, дори да беше само с мен в басейна, щеше да си крие тялото до последно. За мое огромно щастие й се наложи да я съблече, за да ме подкрепя в басейна. Аххх... Тази изящност. Такива гърди и по """" не съм гледал.. Въпреки че банският й беше цял, доста добре очертаваше формите й. Исках вече да съм напълно здрав, че да мога да я изследвам както си трябва. Както винаги, мислите ми за нея бяха прекъснати:
-Спри да ме зяпаш, защото ще те оставя сам да си тренираш! - заплашваше ме Мира.
Засмях се и за секунда не си отделих очите, докато тя слизаше по стълбите. Впечатляваше ме всеки път.
  Скоро пристигнаха и останалите. Момичетата бяха със същия бански като този на Мира. Мария хвърли хавлията си на един шезлонг и с леко движение се гмурна в басейна. Всички гледаха изумено. Това момиче, май я биваше в доста спортове. За разлика от нея, Емили седеше до един шезлонг, покрита с хавлия. Jungkook стоеше до нея и според мен я обеждаваше да влезе в басейна. Тези момичета се оказаха, дори по-срамежливи и от нас.
    Аз започнах лека по лека да си движа крайниците. От едната ми страна беше Мира, а от другата моята треньорка. Момчетата не изпуснаха момента да скочат в басейна като гюлета и да ми затруднят тренировката. Освен срещу моето собствено тяло, трябваше да се боря и срещу вълните. По едно време видях само как Емили полита с кърпата си към басейна. След нея скочи и V. Явно я беше бутнал. Тя започна да се дави, а Jungkook доплува до нея, повдигна я нежно и я постави да се държи за него. Застанаха по начин, който винаги съм искал да бъда с Мира. На Емили краката обхваща кръста на maknae-то ни, а ръцете й бяха на рамената му. RM беше донесъл една голяма колона и пусна наши песни, за да ни повдига настроението.
   В такава обстановка с музика и готините ми хора, имах чувството, че сме във филм. Единственото, което разваляше обстановката бяха Мария и V, които се биеха и давеха под водата, но дори това ми се струваше до някъде сладко.
   Видях Мира да се приближава до мен. Плуваше като малка жабка. Застана пред мен и си качи краката, като ми обгради кръста. След това ме целуна. Някои неща се случиха и опитах да прикрия мъжествеността си. Напрегнах цялата си сила на ръцете и успях да преместя неподвижната си ръка на кръста й. Сега и аз я прегръщах. Благодарение на силата на водата, изобщо не усещах тежината на партньорката си и се чувствах свободен. Усещах тялото й по - близо от всякога. Изгаряхме във врялата вода, така както никога до сега и знаех, че тя винаги ще ме държи топъл като огън. Завинаги.. Независимо дали е на другия край, на света или в ръцете ми, тя щеше да е до мен.